Хашимото: симптоми, причини, диагностика и лечение

“Болестта на 21 век” - това е другото наименование на една от най-често срещаните болести в световен мащаб - Хашимото. 

Познато още като хроничния лимфоцитен тиреоидит, Хашимото е състояние, сляло се с ежедневието на около 10 процента от световното население. Заболяването е провокирано от съвременния начин на живот, стресът, промяната в околната среда, видоизменянето на храната, с която се храним и още много фактори. 

Болестта е кръстена на д-р Хакару Хашимото, японски хирург, който за първи път я описва през 1912 г. в Германия. Неговите изследвания остават основополагащи за разбирането на автоимунните заболявания, които обаче съвременната медицина не успява да излекува и до днес. 

Какво представлява Хашимото, може ли да се облекчи състоянието и каква роля играе храненето при управлението на симптомите, четете в следващите редове.

Какво е Хашимото?

Тиреоидит на Хашимото е заболяване на имунната система, което засяга щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза е малък орган в предната част на шията, който произвежда хормони, регулиращи метаболизма, енергията и температурата на тялото. 

Хашимото е състояние, при което имунната система, която нормално предпазва тялото от болести, атакува тази жлеза. Това води до възпаление и намаляване на функцията й.

В началните си етапи болестта често остава незабелязана, заради липсата на ясно изразена симптоматика. Това понякога води до усложнение, наречено хипотиреоидизъм или хипофункция на щитовидната жлеза. При това състояние, жлезата не произвежда достатъчно хормони, като усложнението е по-често наблюдавано при жени, отколкото при мъже.

Въпреки че болестта на Хашимото е автоимунно заболяване и не може да бъде излекувано напълно, състоянието се контролира успешно с помощта на лекарства, здравословен начин на живот и редовно наблюдение от лекар.

Симптоми на Хашимото

Хашимото се развива бавно, а симптомите често не се забелязват в ранните етапи. 

Постепенното понижаване на функцията на щитовидната жлеза обаче може да доведе до симптоми, които не могат да бъдат пренебрегнати, като:

• Умора: постоянно усещане за изтощение, дори след достатъчно почивка.
• Повишено тегло: обикновено първата индикация на Хашимото са качените килограми без видима причина или промени в хранителния режим
• Усещане за студ: постоянно чувство на студ, дори когато температурата на околната среда е нормална.
• Суха кожа: кожата става груба, суха и предразположена към раздразнения.
• Косопад: значителна загуба на коса или изтъняване на космите.
• Чупливи нокти: ноктите стават слаби, лесно се чупят или лющят.
• Подуване на лицето и шият: особено ако щитовидната жлеза е увеличена.
• Умствени затруднения: усещане за забавена мисловна дейност. 
• Трудности при концентрация: проблеми с фокусирането и запомнянето на информация.
• Промени в настроението: честа раздразнителност, депресия или апатия.
• Безсъние или неспокоен сън: неспособност за пълноценна почивка, въпреки умората.
• Сърдечно-съдови проблеми: ако заболяването не се лекува, може да причини проблеми със сърцето и кръвоносната система.

Ако тези симптоми не бъдат разпознати навреме, болестта може да прогресира и да доведе до сериозни усложнения. Именно затова е важно да се диагностицира навреме и да се приложи съответното лечение. 

Основната причина за появата на болестта на Хашимото е неправилната работа на имунната система. Нейната функция е нарушена, като вместо да защитава организма, тя атакува щитовидната жлеза, възприемайки я като заплаха. 

Причините за това автоимунно нарушение не са напълно изяснени дори за съвременната медицина, но се смята, че генетиката играе ключова роля. Ако в семейството има случаи на Хашимото или други автоимунни заболявания, рискът за развитие е по-висок.

Хормоналните промени също могат да допринесат за провокиране на заболяването. Това е една от причините, поради която жените са по-често засегнати, особено по време на бременност, менопауза или следродилен период. 

Външни фактори като стрес, инфекции и недостатъчно или прекомерно количество йод в храната също могат да предизвикат или ускорят развитието на заболяването.

С изучаването на причините, водещи до Хашимото, се допуска още една възможна такава, водеща до развитие на състоянието - така наречените “пропускливи черва”. 

Това на практика означава, че чревната бариера, която обикновено защитава организма от токсини и неразградени хранителни частици, става по-пропусклива и позволява на тези вещества да навлизат в кръвообращението. 

Резултатът от този процес е задействане на имунната система, която реагира със силен възпалителен отговор. В някои случаи тя погрешно атакува тъканите на щитовидната жлеза поради кръстосана реактивност. 

Пропускливите черва също така намаляват усвояването на важни хранителни вещества като селени цинк, които са от съществено значение за нормалната функция на щитовидната жлеза. В резултат на това възпалението и хранителните дефицити могат да ускорят автоимунния процес и да допринесат за развитието на Хашимото.

Не на последно място роля в отключването на Хашимото може да играе и инфекция, която задейства имунната система и провокира възпалителен отговор. 

Някои вируси и бактерии имат протеини, които наподобяват тези на щитовидната жлеза (молекулярна мимикрия). Тази прилика кара имунната система да атакува погрешно тъканите на жлезата. 

Важно е всяка инфекция да се лекува навреме. В противен случай тя може да натовари организма, засилвайки автоимунните процеси и увеличавайки риска от развитие на заболяването.

Диагностика на Хашимото

За диагностицирането на Хашимото се изисква комбинация от физически преглед и лабораторни изследвания.

На първо място трябва да бъде установено наличието на симптоми като умора, повишено тегло или повишена чувствителност към студ. Ако присъства тази симптоматика, следва да бъде извършен ехографичен преглед на шията, за да се провери за евентуално увеличение на щитовидната жлеза.

Кръвните тестове обаче остават най-точния инструмент за диагностика в конкретния случай. 

Основи показатели за установяване на Хашимото са: 

• TSH (тиреостимулиращ хормон): повишените нива на TSH често показват недостатъчна функция на щитовидната жлеза.
• Т3 и Т4 (тиреоидни хормони): намалени нива на тиреоидни хормони, като свободните Т3 и Т4 са индикатор на хипотиреоидизъм.
• Антитела срещу щитовидната жлеза: тестовете за антитела (анти-TPO и анти-TG) са най-сигурния маркер за диагностика на Хашимото, тъй като те потвърждават автоимунния характер на заболяването.

За да бъде потвърдена диагнозата, е нужно резултатите от изследванията да бъдат анализирани от лекар. 

Лечение на Хашимото

Когато Хашимото не води до хипофункция на щитовидната жлеза, лечението се фокусира върху забавяне на автоимунния процес. 

Това включва здравословна диета с полезни храни, богати на витамини и минерали като селен и витамин D. Те могат да бъдат заместени и с хранителни добавки. Важно е също избягването на вредни храни като преработени продукти и глутен.

Друг ключов фактор е стресът и именно затова релаксиращи упражнения и умерена физическа активност са препоръчителни. 

Когато обаче развитието на болестта е засегнало функцията на щитовидната жлеза, се налага поддържане на нормалната функция на организма чрез заместване на липсващите хормони. 

Основният медикамент, използван за това, е левотироксин – синтетична форма на тироксин, който компенсира дефицита. Лекарството се приема ежедневно и е важно дозата да бъде индивидуално определена според нуждите на пациента.

Освен медикаментозното лечение, поддържането на здравословен начин на живот е задължително. Важно е и редовното проследяване на основните показатели, за да се коригира дозировката на лекарствата и да се следи състоянието на щитовидната жлеза. 

Медикаментозно лечение на Хашимото

Медикаментозното лечение е основният метод за потискане на симптомите на Хашимото, когато заболяването е довело до хипотиреоидизъм.

Както вече споменахме, основният медикамент елевотироксин - синтетичния заместител на хормона, който щитовидната жлеза нормално произвежда. Това лекарство компенсира недостига на хормони и помага за нормализиране на метаболизма и функцията на организма.

Лекарството се приема ежедневно, обикновено сутрин на празен стомах, за да се осигури оптимално усвояване. 

Дозировката зависи от нивото на хормоните на щитовидната жлеза, теглото и възрастта на пациента. В началото лекарят може да назначи по-ниска доза, която постепенно се увеличава според нуждите.

Редовното проследяване на хормоните е задължително, особено в първите месеци на лечението. Пациентите трябва да правят кръвни тестове, за да се проверят нивата на TSH и свободния Т4 хормон. Това помага на лекаря да коригира дозата, ако е необходимо.

В повечето случаи, хората с Хашимото трябва да приемат левотироксин през целия си живот. Важно е да се спазват стриктно предписанията на лекаря, тъй като неправилното лечение може да доведе до влошаване на симптомите или усложнения.

Храненето играе важна роля при лечението на всяко заболяване, включително и Хашимото. Въпреки че диетата сама по себе си не може да излекува заболяването, правилното хранене е от огромно значение за функцията на щитовидната жлеза.

На първо място е важно да се осигури достатъчен прием найод, тъй като той помага за производството на щитовидни хормони. Йодът се съдържа в морски дарове, зелените орехи, йодирана сол и други. 

Нужно е обаче да се подхожда с внимание и информираност, защото при прекомерен прием на йод, щитовидната жлеза може да бъде „претоварена“ и това на свой ред да увеличи автоимунната реакция. 

С огромно значение за правилното функциониране на щитовидната жлеза са елементите селен и цинк. Тях можете да си набавите от храни като ядки, риба тон, яйца и семена. 

Важно е да споменем, че както някои храни са препоръчителни, така други трябва да бъдат ограничени. 

Някои хранителни продукти могат да попречат на усвояването на левотироксина или да влошат състоянието. Такива са соевите продукти, зелето, броколите и други кръстоцветни зеленчуци. Те трябва да се консумират в умерени количества. 

От менюто е добре да бъдат изцяло изключени също преработените храни, захарта и глутенът. 

Тези храни влошават състоянието при Хашимото, тъй като увеличават възпалението, нарушават хормоналния баланс и отслабват имунната система. Заедно с това допринасят за проблеми с чревната бариера и лишават организма от ключови хранителни вещества, необходими за здравето на щитовидната жлеза.

Често се препоръчва млечните продукти също да бъдат премахнати от менюто. Причината за това е, че е често срещано явление хората, страдащи от Хашимото да развиват чувствителност към казеина или лактозата в млякото, както и връзката им с “пропускливите черва”, за които вече споменахме.

Добре е да споменем, че млечните продукти имат незаменими пробиотични свойства, витаминии минерали. Когато приемът на млечни продукти е преустановен заради Хашимото, е силно препоръчително полезните елементи от този вид продукти да бъдат заменени с други храни или качествени добавки с цел да се избегне задълбочаване на състоянието. 

Поддържането на хранителен режим, съставен от пресни, екологично чисти, натурални храни може значително да подобри състоянието на организма и с това да подпомогне лечението на Хашимото. 

Управление на симптомите на Хашимото

Регулирането на симптомите на Хашимото изисква комплексна грижа, включваща правилно лечение, здравословни навици на хранене и регулярна физическа активност. 

Леките упражнения като йога, разходки или плуване помагат за повишаване на енергията, подобряване на настроението и поддържане на теглото, без да претоварват тялото. 

Умората и забавения метаболизъм могат да бъдат преодолени с редовния прием на предписаните лекарства. 

Борбата със стреса също е от съществено значение, като техники за релаксация като медитация, дълбоко дишане и качествен сън могат да направят чудеса за общото състояние.

За по-добър контрол над симптомите е важно да се пие достатъчно вода и да се набляга на балансирано хранене, което осигурява необходимите витамини и минерали. 

Проследяване на състоянието при Хашимото

Редовното проследяване на състоянието се осъществява посредством периодични прегледи от лекар и следене на нивата на хормоните чрез кръвни изследвания. Основните показатели, които се проследяват, са TSH, свободен T4 и антитела към щитовидната жлеза.

Честотата на изследванията зависи от състоянието на пациента и стабилността на хормоналните нива. Обикновено тестовете се правят на всеки 6-12 месеца, но при промяна в дозировката или поява на нови симптоми може да са необходими по-чести проверки.

Важно е пациентите да съобщават на лекаря си за всякакви промени в състоянието, като необяснима умора, покачване на тегло или промени в настроението. Това може да сигнализира за необходимост от коригиране на лечението.

Редовното проследяване осигурява ранно откриване на усложнения и помага за поддържане на добро качество на живот.

Профилактика на Хашимото

Въпреки че няма сигурен начин за предотвратяване на Хашимото, някои действия могат да намалят риска от развитие на заболяването. Поддържането на здравословен начин на живот, включително балансирано хранене и управление на стреса са ключови за предотвратяването на всички заболявания, включително Хашимото.

Важен е допълнителният прием на йод в случай, че нивата му са ниски. Напомняме, че прекомерният прием може да не се приеме добре от организма в случай, че няма установен дефицит и да доведе до значителни странични ефекти. Най-добрият начин да бъдат установени нивата му е чрез лабораторен тест за наличие на йод в кръвта. 

Редовните медицински прегледи и изследвания са особено важни за хора с фамилна предразположеност към автоимунни заболявания. Навременното откриване на проблеми с щитовидната жлеза позволява по-ранно лечение и предотвратяване на усложнения.

Усложнения при Хашимото

Ако Хашимото не се диагностицира или лекува навреме, това може да доведе до сериозни усложнения. 

Хипотиреоидизмът е най-честото последствие, което води до хронична умора, наддаване на тегло, сърдечно-съдови проблеми и депресия. Ако състоянието на жлезата е силно деформирано или възпалената тъкан създава хронични проблеми, може да се наложи хирургическото отстраняване на засегнатия орган.

Същата интервенция може да бъде необходима и в случаи на тиреотоксикоза или съмнения за рак, които не се поддават на консервативно лечение. 

При напреднали случаи може да се развие микседем – рядко, но животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с подуване на тялото, ниска телесна температура и дори кома.

Дълготрайното увреждане на щитовидната жлеза може също да увеличи риска от безплодие, анемияи проблеми с мускулите и нервите. Редовното лечение и наблюдение са ключови за предотвратяване на тези усложнения и поддържане на добро здраве.