Заболявания

Енцефалитът е възпаление на мозъчния паренхим, причинено най-често от вирусни инфекции и автоимунни етиологии. Патогените се срещат в много европейски страни и в Азия. Енцефалитът, провокиран от ухапване на кърлежи, се развива най-често през пролетта и лятото до есента и по-рядко - през зимата.

Какво е енцефалит?

Терминът encephalitis се отнася до инфекциозно, алергично, инфекциозно-алергично възпаление на мозъка. Етиопатогенетичните характеристики на енцефалита са разнообразни. Някои от тях имат сезонна и климато-географска специфика, докато други са широко разпространени и независими от сезоните.

Според етиологията и времето на поява, болестта има 2 проявления:

• Първичен енцефалит (вирусен, микробен и рикетсиозен);
• Вторичен енцефалит.

По вид на развитие и протичане енцефалитът се разделя на 5 групи:

• Хиперостър;
• Остър;
• Субакутен;
• Хроничен;
• Рецидивиращ.

По локализация на лезията той е:

• Кортикален;
• Субкортикален;
• Мозъчно-стволов;
• Със засягане на малкия мозък.

По разпространение в мозъка заболяването

Хипотиреоидизмът е заболяване, което се развива постепенно и по тази причина трудно се диагностицира. Реално клиничните му прояви са неспецифични. Симптомите, характерни за хипотиреоидизма, са общи и за други заболявания. Те понякога се свързват с общо неразположение, отпадналост или хронична умора. Има пациенти с нарушени нормални нива на тиреоидни хормони, които не показват клинични прояви на заболяването.

Какво представлява хипотиреоидизмът и какви видове бива?

Хипотиреоидизмът е хронично заболяване на щитовидната жлеза, причинено от намалени нива на специфични хормони. Състоянието обикновено се развива постепенно в продължение на няколко месеца или години, като симптомите се натрупват, създавайки с времето типична клинична картина.

Тази болест засяга сърдечната функция, кръвното налягане и причинява безплодие. В напреднали случаи носи риск не само за здравето, но и за живота.

Хипотиреоидизмът засяга хора от всички социални статуси и полове. Въпреки това, 5 пъти по-често е срещано при

Диарията е едно от онези състояния, за които никой не обича да говори, но почти всеки е изпитвал поне веднъж. Появява се внезапно, нарушава ежедневието и често ни кара да търсим бързи решения. Истината е, че макар да изглежда като дребен проблем, диарията може да бъде сигнал, че организмът ни се опитва да се справи с нещо по-сериозно - инфекция, неподходяща храна или дори стрес.

Когато става дума за лечение на диария, много хора разчитат на домашни средства или съвети „от уста на уста“, без да се замислят какво реално стои зад симптомите. А всъщност правилният подход зависи от причината и общото състояние на организма. Важно е не само да облекчим симптомите, но и да подпомогнем възстановяването на баланса в тялото.

С какви симптоми се характеризира диарията?

Диарията не е просто неудобство. Тя е състояние, което може да бъде сигнал за различнихраносмилателни проблеми в организма. Най-често се проявява внезапно и може да варира по интензивност - от лека до по-сериозна форма, която изисква

Оказва се, че пъпките по лицето не са само тийнейджърски проблем. Статистиката сочи, че акнето при възрастни на 20-29 години засяга повече жените: приблизително 50,9% спрямо мъжете - 42,5%. Много хора се изненадват, че кожата им в зряла възраст е с пъпки, въпреки че в юношеството не са имали този проблем.

Пъпките по лицето при възрастни не са просто козметичен дефект. В някои случаи те сигнализират, че нещо в организма не е наред. В статията ще разберете защо се появяват пъпките, каква е разликата на възрастовото акне от други кожни проблеми, кои активни съставки действат доказано и кога е нужно да се направи консултация с дерматолог.

Пъпки по лицето при възрастни - акне или друго кожно състояние?

Не всяка пъпка по лицето се квалифицира като акне. Преди да се започне лечение е необходимо да се направи точна диагноза на състоянието на кожата.

Ето основните разграничения между пъпките по лицето при възрастни и други кожни проблеми:

• Възрастово акне (акне при възрастни)

Акнето при възрастни

Представете си, че гледате света сякаш през деформирано огледало, тоест очертанията са размити, светлините оставят ореоли, а зрението ви се влошава постепенно, независимо колко пъти сменяте очилата. Точно така описват своето зрително преживяване хората с кератоконус. Това е прогресивно заболяване на роговицата на окото с приблизително 0.013% нови случаи годишно. Обикновено то се появява в юношеска или млада възраст.

Добрата новина е, че при навременна диагностика на кератоконус и правилно лечение е напълно възможно зрението да се запази и качеството на живот да се поддържа на добро ниво. Въпросът, пред който много пациенти се изправят с времето, е: „Кога капките за кератоконус и контактните лещи вече не са достатъчни и кога се налага хирургично лечение?“ В тази статия даваме ясен и изчерпателен отговор.

Какво е кератоконус и как се развива?

Кератоконусът е дегенеративно заболяване, при което роговицата на окото постепенно изтънява. В резултат на това тя придобива конусовидна форма вместо

Нощното напикаване е често срещано явление в детската възраст и в много случаи е естествена част от развитието на контрола върху пикочния мехур. Медицинският термин за това състояние се нарича енуреза и се използва, когато детето не успява да задържи урината по време на сън след възрастта, в която повечето деца вече имат изграден контрол. За много родители това може да бъде притеснително, но е важно да се знае, че в голяма част от случаите проблемът е временен и отшумява с времето.

В тази статия ще разгледаме кога енурезата се счита за нормална част от детското развитие, кои са най-честите причини за нощно напикаване и в кои случаи е добре родителите да потърсят съвет от специалист.

Що е това енуреза?

Енуреза е медицинският термин за неволно изпускане на урина по време на сън при деца, които вече би трябвало да имат изграден контрол на пикочния мехур. Най-често състоянието се проявява като нощно напикаване и е сравнително разпространено в ранната детска възраст. В много случаи това е свързано

Едно от най-опасните очни заболявания е амблиопия (мързеливо око). Тя засяга 3-4% от населението по света и 3% от децата. Болестта се развива предимно в детска възраст, като е възможно и възрастни да страдат от него, ако не е диагностицирано навреме. Последствията могат да бъдат необратими, като може да се стигне до трайно намалена зрителна острота.

Какво представлява амблиопията и как се развива?

Амблиопията е нарушение на бинокулярната функция на зрителния апарат. При рефракционни нарушения се стига до намалена зрителна острота. Човек е със замъглено зрение с едното око напълно или частично. При това състояние той не може да вижда триизмерни изображения, да преценява реда на обектите, техния обем или да възприема дълбочина. Тоест бинокулярността е нарушена: едното око става „доминиращо“ и се пренапряга.

При пациенти с този проблем зрителният център получава изображения с различно качество от 2-те очи. След това мозъкът изпитва затруднения при приемането на две различни изображения

Стрептококите са бактерии, които са широко разпространени. Те обикновено са в устната кухина, гърлото, горните дихателни пътища, храносмилателната и репродуктивната система. За много хора тяхното присъствие не е проблем, но някои видове стрептококи, при благоприятни условия, могат да причинят инфекции. Те варират от обикновено възпалено гърло до тежки, животозастрашаващи състояния.

В статията ще разгледаме какво представлява стрептококовата инфекция, как се предава, какви са основните ѝ симптоми и методите за диагностика, както и съвременните подходи за лечение, възможните усложнения и начините за предпазване.

Какво е стрептококова инфекция?

Стрептококите (от латинското наименование Streptococcus), са грам-положителни, сферични бактерии. Те са главните виновници за развитие на стрептококова инфекция. Тя може да причини различни заболявания, включително фарингит, тонзилит, скарлатина, менингит, пневмония, еризипел и некротизиращ фасциит. Не всички стрептококи причиняват заболяване. При новородени

Гастритът е едно от най-често срещаните стомашно-чревни заболявания. Той причинява специфични симптоми, които не бива да се пренебрегват, защото може да се стигне до сериозни здравословни усложнения. В статията ще разгледаме основните причини за неговото възникване, най-характерните симптоми, начините за диагностика и съвременното лечение. Ще обърнем внимание и на мерките за профилактика, както и на възможните усложнения при нелекуване. 

Какво е гастрит?

Гастритът е болестно състояние, което предизвиква възпаление на стомашната лигавица. Той причинява увреждане на най-вътрешния слой на стомашно-чревния тракт. Най-често причините са инфекция или автоимунен процес, прием на някои лекарства или свръхчувствителност към различни външни фактори. Гастритът нарушава храносмилането и влошава цялостното здраве. 

Има две форми на гастрит според проявлението му: остър или хроничен.

• Остър гастрит

Това е форма на гастрит, която обикновено протича краткотрайно и може да продължи до няколко седмици.

Хепатит С‍ е сериозно заболяване, причиняващо увреждане на черния дроб. Навременното откриване е много важно. При липса на мерки, функцията на черния дроб се уврежда и това оказва отрицателно влияние върху здравето на човека. Възможно е да се развие цироза и първичен рак на черния ‍‌‍‍‌дроб.

Какво е хепатит С?

Хепатит C (HCV) е вирусно инфекциозно заболяване, което причинява възпаление на черния дроб, често водещо до тежки увреждания.

След като навлезе в тялото, вирусът на хепатит C инфектира чернодробните клетки и успява частично да избегне имунния отговор. Имунната система разпознава заразените клетки и ги атакува в опит да елиминира инфекцията, като именно този имунно-медииран процес води до възпаление и увреждане на чернодробната тъкан. С напредването на заболяването здравата чернодробна тъкан се замества от съединителна тъкан.

По степен на фиброза този вид хепатит се категоризира в няколко подвида:

• F0 - без фиброза;
• F1 - портална фиброза без съединителнотъканни септи;
• F2 - портална