Инфектология

Енцефалитът е възпаление на мозъчния паренхим, причинено най-често от вирусни инфекции и автоимунни етиологии. Патогените се срещат в много европейски страни и в Азия. Енцефалитът, провокиран от ухапване на кърлежи, се развива най-често през пролетта и лятото до есента и по-рядко - през зимата.

Какво е енцефалит?

Терминът encephalitis се отнася до инфекциозно, алергично, инфекциозно-алергично възпаление на мозъка. Етиопатогенетичните характеристики на енцефалита са разнообразни. Някои от тях имат сезонна и климато-географска специфика, докато други са широко разпространени и независими от сезоните.

Според етиологията и времето на поява, болестта има 2 проявления:

• Първичен енцефалит (вирусен, микробен и рикетсиозен);
• Вторичен енцефалит.

По вид на развитие и протичане енцефалитът се разделя на 5 групи:

• Хиперостър;
• Остър;
• Субакутен;
• Хроничен;
• Рецидивиращ.

По локализация на лезията той е:

• Кортикален;
• Субкортикален;
• Мозъчно-стволов;
• Със засягане на малкия мозък.

По разпространение в мозъка заболяването

Стрептококите са бактерии, които са широко разпространени. Те обикновено са в устната кухина, гърлото, горните дихателни пътища, храносмилателната и репродуктивната система. За много хора тяхното присъствие не е проблем, но някои видове стрептококи, при благоприятни условия, могат да причинят инфекции. Те варират от обикновено възпалено гърло до тежки, животозастрашаващи състояния.

В статията ще разгледаме какво представлява стрептококовата инфекция, как се предава, какви са основните ѝ симптоми и методите за диагностика, както и съвременните подходи за лечение, възможните усложнения и начините за предпазване.

Какво е стрептококова инфекция?

Стрептококите (от латинското наименование Streptococcus), са грам-положителни, сферични бактерии. Те са главните виновници за развитие на стрептококова инфекция. Тя може да причини различни заболявания, включително фарингит, тонзилит, скарлатина, менингит, пневмония, еризипел и некротизиращ фасциит. Не всички стрептококи причиняват заболяване. При новородени

Хепатит С‍ е сериозно заболяване, причиняващо увреждане на черния дроб. Навременното откриване е много важно. При липса на мерки, функцията на черния дроб се уврежда и това оказва отрицателно влияние върху здравето на човека. Възможно е да се развие цироза и първичен рак на черния ‍‌‍‍‌дроб.

Какво е хепатит С?

Хепатит C (HCV) е вирусно инфекциозно заболяване, което причинява възпаление на черния дроб, често водещо до тежки увреждания.

След като навлезе в тялото, вирусът на хепатит C инфектира чернодробните клетки и успява частично да избегне имунния отговор. Имунната система разпознава заразените клетки и ги атакува в опит да елиминира инфекцията, като именно този имунно-медииран процес води до възпаление и увреждане на чернодробната тъкан. С напредването на заболяването здравата чернодробна тъкан се замества от съединителна тъкан.

По степен на фиброза този вид хепатит се категоризира в няколко подвида:

• F0 - без фиброза;
• F1 - портална фиброза без съединителнотъканни септи;
• F2 - портална

Първите доказателства за полиомиелит датират от 14 век пр.н.е. Болестта взема много жертви при децата през 19-ти и 20-ти век.

Светът започва активно да се бори с епидемията от полиомиелит (детски паралич) през 50-те години на миналия век. Тогава е разработена първата жива ваксина от полския учен Хилари Копровски. Ваксинацията води до 99% спад в заболеваемостта от полиомиелит между 1988 и 2006 г.

Какво е полиомиелит (детски паралич)?

Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, което води до засягане на нервната система. Рисковата група включва предимно малки деца от 1 до 5 годишна възраст. Също така представлява заплаха за юноши и дори за възрастни.

Полиомиелитът се причинява от три вида полиомиелитни вируси. Тип 1 (Brunhilde) е най-опасен, тъй като той провокира епидемии и е отговорен за тежки форми на парализа. Дивите щамове на полиовирус тип 2 и тип 3 са официално обявени за ликвидирани съответно през 2015 г. и 2019 г. Въпреки това, полиовирус тип 2 с ваксинален произход (cVDPV2) продължава

Паротитът е малко по-често срещан сред мъжете (53,7%), отколкото сред жените.Oбщото съотношение мъже-жени е 1,16:1. Процентът на заболеваемост при представителите на мъжкия пол е по-висок в по-млада възраст, съгласно данни от Annual Epidemiological Report for 2023. 

В последните години се наблюдава епидемиологично изместване на възрастовото разпределение на случаите на паротит. Относителният дял на заболелите сред лица над 30-годишна възраст нараства, особено по време на епидемични взривове. Въпреки това, най-високата заболеваемост по възраст остава при по-младите групи. 

Какво е епидемичен паротит (заушка)?

Епидемичен паротит, известен още като заушка, е остро инфекциозно заболяване, при което се засягат слюнчените жлези. Болестта най-често се среща при деца на възраст между 5 и 15 години, които не са с поставена ваксина.

Някога паротитът е бил много често срещано детско заболяване. След разработването на ваксината срещу паротит през 1967 г. броят на случаите намалява значително. Въпреки

Огнища на заболявания, наподобяващи хепатит А, са известни от древни времена, например в Китай още преди 5000 години. В своя труд „За вътрешните болести“ Хипократ описва заболяване, което нарича доброкачествена епидемична жълтеница, което, със сигурност, наподобява тази болест. Хепатит А е свързан с т.нар. „болест на Боткин“, като Сергей Петрович Боткин през 1888 г. предлага, че катаралната жълтеница има инфекциозен произход. Поради този принос заболяването дълго време е наричано „болест на Боткин“. 

В тази статия ще научите как се предава вирусът, кои са основните симптоми, как протича заболяването и какви са възможностите за лечение и възстановяване. Ще разгледаме още рисковите групи, методите за диагностика, както и най-ефективните начини за превенция, включително хигиенни мерки и ваксинация.

Какво е хепатит А?

Вирусният хепатит представлява възпаление на черния дроб, причинено от различни вируси, които засягат чернодробните клетки и нарушават тяхната функция. Това може да доведе до

Респираторно-синцитиалната вирусна инфекция (RSV) е често срещана остра респираторна вирусна инфекция, която засяга предимно долните дихателни пътища и може да предизвика бронхит, бронхиолит или пневмония. 

Най-уязвими към вируса са бебетата, малките деца и възрастните над 65 години, както и хората с хронични заболявания или отслабена имунна система. 

RSV се предава по въздушно-капков път и чрез контакт със заразени повърхности. Симптомите варират от леки настинки до тежко затруднено дишане и кашлица, а лечението е основно симптоматично.

Превенцията е ключова и включва добра лична хигиена, социална дистанция и ваксинация.

Всичко за респираторния синцитиален вирус разказват нашите фармацевти в следващите редове.

Какво представлява респираторният синцитиален вирус?

Респираторният синцитиален вирус (РСВ, RSV - Respiratory Syncytial Virus) е открит през 1956 г. при шимпанзета. По-късно Робърт Чанок установява, че това е човешки патоген след изолирането му от деца с инфекции на горните

В световен мащаб пневмонията отнема над 2 милиона живота всяка година, както показват глобалните здравни статистики. Тя протича в лека или тежка форма и обикновено е следствие от инфекциозни агенти - вируси, бактерии, гъбички, паразити. 

Всеки човек може да се разболее от пневмония, но някои хора са изложени на повишен риск. Ключовите фактори за това са възрастта и текущото здравословно състояние, тютюнопушенето и неправилното хранене.

Лечението варира в зависимост от причинителите, които водят до развитие на заболяването. Ако не се вземат мерки, пневмонията води до усложнения, които могат да бъдат с фатален край. Тя е особено опасна за малки деца, възрастни хора и хора с отслабена имунна система.

Предотвратяването на тази болест включва ваксинация, добра хигиена и управление на здравословните проблеми. Тези стъпки могат да намалят риска от инфекция и усложнения. 

Ранното разпознаване и интервенция на заболяването са ключови, за да не се стига до фатални усложнения, предизвикани от

Тонзилитът е възпаление на сливиците, което може да засегне хора от всички възрасти. Най-често той се причинява от вируси или бактерии и води до зачервяване, подуване и болка на сливиците, а в някои случаи и до затруднено преглъщане и повишена температура. Докато острият тонзилит преминава сравнително бързо с подходящо лечение, хроничният тонзилит се характеризира с повтарящи се възпаления и може да изисква специализирана грижа и продължителна терапия.

Разбирането на причините, симптомите и възможностите за лечение на тонзилита е ключово за бързото възстановяване и предотвратяване на усложнения, особено при хора, склонни към инфекции на сливиците.

Какво е тонзилит?

Тонзилитът представлява възпаление в задната част на гърлото, засягащо сливиците. Те играят важна роля на имунната система, като помагат за защита срещу инфекции. 

Сливиците продължават да работят активно дори по време на сън, като филтрират микроорганизмите, но при наличието на инфекция този процес води до дискомфорт и възпаление.

Аденовирусите са обект на интерес за клиницистите в различни области на медицината откакто са идентифицирани. Истината е, че аденовирусните инфекции представляват 5-10% от всички вирусни инфекции при човека. Децата на възраст от 6 месеца до 5-годишна възраст са най-податливи (35-40% от случаите) на този вид зарази.

Какво са аденовирусите?

Съществуват различни видове и типове аденовируси, групирани в семейство Adenoviridae. Те могат да заразяват риби, земноводни, птици, бозайници и дори хората.

Аденовирусите са ДНК вируси, класифицирани според 3 основни капсидни антигена (hexon, penton, and fiber).

Вирионите на аденовируса нямат външна мембрана и имат икосаедрична симетрия. Диаметърът на частиците е 70-90 nm. 

Репликацията и сглобяването на вируса се извършват в ядрото, синтезът на полипептидна верига се осъществява в цитоплазмата, а освобождаването на вириона е съпроводено с разрушаване на клетките.

Видове аденовируси

Понастоящем са разпознати седем вида човешки аденовируси (A-G),