Какво е амилаза и каква е ролята на ензима в тялото?

Газове, стомашна болка, диария и подуване на корема са само част от симптомите, които алармират за нарушено храносмилане и невъзможност за разграждане на консумираните въглехидрати. 

Тяхното усвояване и превръщане в основно гориво за клетките зависи от храносмилателния ензим амилаза.

Какво представлява той, как действа и до какво води дефицитът му ще разгледаме в следващите редове. Събраната по-долу информация ще ви помогне да разпознаете по-лесно проблема чрез симптомите и да подходите своевременно и адекватно към неговото разрешаване. 

Какво представлява, как се образува и каква е функцията на амилазата?

Чудили ли сте се защо усещате сладникав вкус малко след като хапнете ориз или пък бял хляб? Причината за това е така наречената слюнчена амилаза. Тя се отделя в слюнката веднага след като приемете храна, богата на сложни въглехидрати и има за цел да ги разгради до по-прости вещества.

Процесът по разграждане обаче не приключва в устната кухина. При сдъвкването на храната се отделя повече амилаза, което съдейства за по-лесно храносмилане. Именно затова дъвченето, като част от процеса на смилане на храната, е изключително важно. 

След като полуразградените въглехидрати попаднат в храносмилателния тракт, там се задейства следващ набор от амилазни ензими. Те се отделят от панкреаса и довършват процеса по разграждане на сложните полизахариди до монозахариди и дизахариди.

Ако се питате защо това е важно, веднага отговарме. Монозахаридите, каквато е глюкозата например, са от съществено значение за осигуряването на енергия на клетките в цялото тяло. 

Това означава, че нивата на енергията зависят от правилното усвояване на сложните захари, което прави амилазата изключително важна както за доброто храносмилане, така и за поддържането на енергийния баланс в тялото.

В обобщение, ако трябва да отговорим на въпроса какво е амилаза, то краткият отговор е ще звучи така: 

Амилазата е ензим на храносмилането, отговорен за разграждането на сложните въглехидрати до по-прости захари. Амилазата се произвежда основно в панкреаса и слюнчените жлези, както и в някои други тъкани, но в по-малки количества.

Източник: biolaxi.in

Видове амилаза

Ензимът амилаза всъщност обобщава в себе си четири основни вида амилази. Те се различават според позициите на хидролизиране на веригите от захарни молекули. Някои видове например действат върху цялата полизахаридна верига, а други – само върху края ѝ.

Ензимът амилаза се разделя на следните видове:

• α-амилаза: Разгражда връзките между глюкозните молекули на произволни места по веригата на сложните въглехидрати. Превръща полизахаридите в прости вещества като малтотриоза, малтоза, глюкоза и органичен декстрин от амилопектина. Поради способността си да влияе върху цялата верига, ензимът алфа амилаза е най-бързият от трите вида. Активира се при рН е 6,7–7,0 и се открива в някои растения и бактерии.

• β-амилаза: Разделя наведнъж две глюкозни молекули от края на полизахаридна верига. По този начин образува малтоза. Подобно на α-амилаза се синтезира от растенията, някои гъби и бактерии. Оптималното рН за β-амилаза е 4,0–5,0.

• γ-амилаза: Отделя α (1–6) гликозидни връзки и последната α-1,4 гликозидна връзка в нередуциращия край на амилозата и амилопектина. Това води до образуването на глюкоза. Тази амилаза е активна при pH около 3.

• Изоамилаза:Някои източници посочват изоамилазата като четвърти вид амилаза. Причината учените да я причисляват към основните видове е нейната функция да хидролизира разклонените връзки, разположени във вътрешните части на молекулата на амилопектина.

В научната литература, амилазата освен според позициите на хидролизиране се разделя по още два признака – според източника на микроорганизми и според температурата за реакция. 

Според източника на микроорганизми може да бъде бактериална или гъбична. 

Според температурата за реакция също се разделя на два типа - амилаза със средна температура – при 70°C и високотемпературна амилаза от 90°C до 105°C.

Роля на амилазата в храносмилането 

Амилазата е ензим, който разгражда сложни въглехидрати, като например нишесте до прости захари. По този начин подпомага превръщането им в енергия, тъй като те са основното гориво за тялото. 

Правилното усвояване на въглехидратите от амилазата обаче е взаимосвързано с усвояването и на другите макронутриенти като протеини и мазнини.

Изотчник: worthington-biochem.com

Следователно този ензим допринася не само за енергийния баланс, но и за цялостното усвояване и използване на хранителните вещества. Неговата липса може да доведе до неразградени въглехидрати, които да причинят дисфункции в храносмилането и трудности в усвояването на хранителните вещества.

Амилаза в медицината: диагностика и лечение на храносмилателни разстройства

Силна болка в корема, гадене и повръщане или загуба на апетит са сред първите сигнали за проблеми в храносмилателния тракт. При появата на тези признаци, следва да се предприемат стъпки за диагностициране на основния им причинител.

Тези стъпки са както следва:

• Диагностика: Диагностиката обикновено включва физически преглед при лекар, който назначава лабораторни изследвания, а при по-сериозни заболявания и възпаления – рентгенографии.
• Физически преглед: Състои се от измерване на теглото и височината, проверка на състоянието на кожата, косата и ноктите. Включва и анализ на хранителните навици и стреса в ежедневието на пациента.
• Лабораторни изследвания: В повечето случаи представляват измерване нивата на амилаза в кръвта, но могат да включват и изследването на ензима в урината.
• Изследване на амилаза в кръвта: Обикновено се измерват липаза и амилаза. Липазата е друг храносмилателен ензим, отговорен за разграждането на мазнините. В серума, който се получава след центрофугиране на кръвта, се отчита количеството ензими. Резултатът се определя на база референтни стойности, които могат да са различни за различните лаборатории.
• Изследване на амилаза в урината: Използва се за допълнителна информация и доуточняване на диагнозата. Референтните стойности отново варират в лабораториите. Ако нивата на амилаза в урината са високи може да има заболяване на панкреаса, язва, камъни в жлъчката, възпаление на слюнчените жлези и др. Ниските стойности вероятно се дължат на чернодробно заболяване, кистична фиброза или прееклампсия.
• Образни изследвания: Целта им е да се види какво е състоянието на черния дроб, стомаха и тънкото или дебелото черво. Предписват се при по-сериозни случаи.

При повишена амилаза в кръвта в повечето случаи става дума за наличие на остър панкреатит. Той представлява остро възпаление на панкреаса (задстомашната жлеза). Също така, може да означава запушване на каналите на панкреаса или да е сигнал за по-тежки заболявания.

В случай на ниска амилаза става въпрос за хронично възпаление на панкреаса. В повечето случаи, то прогресира във времето. Възможно е също да бъде симптом за чернодробно заболяване, заболявания на слюнчените жлези или друг вид възпаление в храносмилателния тракт.

Източник: draxe.com

Дефицит на амилаза: симптоми, причини и лечение

В съвременния свят хората повече страдат от дефицит на амилаза, отколкото от излишък. 

Някои кардио метаболитни състояния като затлъстяване, диабет и метаболитен синдром, които са често срещани в съвременния начин на живот, са свързани с ниски нива на серумна амилаза.

Симптоми при дефицит на амилаза

Симптомите за недостигът на амилаза варират от леки до сериозни. 

По-често срещаните симптоми на заболяване или дефицит са:

• Силна болка в горната част на корема;
• Затруднения или дискомфорт при хранене;
• Увеличено газообразуване и подуване в стомаха;
• Мазни изпражнения с неприятна миризма;
• честа диария;
• Треска;
• Гадене и повръщане;
• Учестен пулс.

Липсата на енергия, загубата на апетит и тегло също сачаст от симптомите, които освен на много други заболявания, са признак и на недостиг на амилаза. 

Причини за недостига на амилаза 

Дефицитът на амилаза може да бъде причинен от различни фактори, които влияят на производството или функционалността на този ензим. 

Ето някои потенциални причини за ниски нива на амилаза в организма:

• Заболявания на панкреаса: Хронични заболявания или внезапни възпаления на панкреаса, като тумори, кисти или други структурни проблеми.
  
  
• Панкреатична исхемия: Недостатъчното кръвоснабдяване на панкреаса.
  
  
• Автоимунни нарушения: Автоимунните заболявания, при които имунната система атакува клетките на панкреаса.
  
  
• Генетична обремененост: Генетични предразположения, които засягат производството или функционалността на амилазата.
  
  
• Лоша диета и стрес: Диета, богата на преработени захари с високи гликемични индекси предизвика бързо повишаване и спадане на нивата на захарта в кръвта.
  
  
• Хирургични процедури: Операции, включващи панкреаса или околния стомашно-чревен тракт.
  
  
• Прием на лекарства: Употребата на специфични лекарства, особено тези, които засягат функцията на задстомашната жлеза.

В случаите на възпален панкреас или други здравословни проблеми, нивата на амилаза и липаза, както и на други кръвни компоненти като високи моноцити, могат да се променят, което често се използва като диагностичен маркер.

Източник: clpmag.com

Лечение на недостиг на амилаза 

Лечението зависи от диагнозата и от прогресията на заболяването. 

В повечето случаи обаче, то включва следните методи:

• Диета: Включва работа с диетолог за планиране на здравословен хранителен режим в полза на възстановителния процес. Състои се от ограничаване на консумацията на сложни въглехидрати и предпочитане на по-лесно усвоим захари.
  
  
• Медикаментозно лечение: Приемат се медикаменти, които стимулират правилното храносмилане, като например допълнителни ензим. В някои случаи могат да се предписват лекарства за облекчаване на симптомите, свързани с лошо храносмилане, като например препарати за намаляване на стомашната киселинност или лекарства за облекчаване на коремните болки и дискомфорт.
  
  
• Лечение на основното заболяване: Ако дефицитът на амилаза е свързан със заболяване като панкреатит, цьолиакия или някакво друго заболяване на храносмилателната система, фокусът ще бъде върху лечението на основното състояние.
  
  
• Хранителни добавки с ензими: Специализирани формули, съдържащи ензими, които подпомагат храносмилателния процес. Често се предписват добавки, съдържащи панкреатични ензими, за да се подпомогне храносмилането. Тези добавки се приемат по време на хранене и помагат на тялото да разгражда въглехидратите.

Правилната диагноза и терапия са от съществено значение за определяне изхода от заболяването. Затова трябва да се гарантира навременната лекарска намеса и лечение.

Често суплементацията с ензими може да се комбинира с други добавки за добро храносмилане с цел постигане на оптимален ефект. 

Тежките хранителни разстройства обикновено изискват холистичен подход. Освен добавки, медикаменти и диета, те могат да изискват работа с психотерапевт, психиатър, диетолог и дори хоспитализиране.

Източник: medicalnewstoday.com

Кога се налага допълнителен прием на амилаза

Когато стомашният дискомфорт продължава, а нивата на амилазата са под нормата за продължителен период от време, се налага допълнителен прием на ензима. 

Обикновено такъв период настъпва при хора, които имат възпаления на задстомашната жлеза, непоносимост към глутен, синдром на раздутото черво, хранителни алергии и т.н. 

Всички състояния, изискващи допълнителен прием на хранителни добавки се основават на невъзможност за усвояване на нишестето и въглехидратите.

С какви други ензимни може да се комбинира амилазата

Слюнчената амилаза, която се секретира от слюнчената жлеза, помага за разграждането на въглехидратите, докато липазата участва в разграждането на мазнините. 

Добавките с амилаза могат да бъдат комбинирани с други храносмилателни ензими, като липаза и протеаза, за да се осигури цялостна подкрепа за храносмилането на мазнини, протеини и въглехидрати.

Усвояването на мазнините се осъществява главно от липазите. Разграждането на протеините се осъществява от протеазите. Комбинацията от трите храносмилателни ензима гарантира по-добро усвояване на хранителните вещества, повече енергия и повече здраве за целия организъм.

Как да изберем правилната ензимна добавка

Съществуват няколко критерия, по които да изберете правилната ензимна добавка:

• Комбинирайте ензимите: Изберете продукт, който съчетава няколко хранителни ензима – амилаза, липаза и протеаза. Това ще подпомогне цялостния стомашен комфорт.
  
  
• Оценете произхода на ензимите: Купувайте продукти, комбиниращи растителни и гъбични ензими, тъй като гъбичните остават ефективни независимо от pH.
  
  
• Съобразете индивидуалните си нужди: Изберете добавката с по-голям брой единици активност въз основа на вашите симптоми. Например, следва да приемате продукт с по-голям брой единици амилазна активност, ако храносмилането на въглехидратите е основният ви проблем.
  
  
• Доверете се на утвърдени брандове: Не купувайте продукти със съмнителен произход, а заложете на познати имена в бранша.

В заключение, амилазата е ключов ензим в храносмилателния процес и разбирането на нейната функция и възможните последствия от нейния дефицит е от съществено значение за поддържането на здравословен храносмилателен баланс и общо благосъстояние.

Често задавани въпроси