Епидемичен паротит (заушка) - всичко, което трябва да знаете

Паротитът е малко по-често срещан сред мъжете (53,7%), отколкото сред жените.Oбщото съотношение мъже-жени е 1,16:1. Процентът на заболеваемост при представителите на мъжкия пол е по-висок в по-млада възраст, съгласно данни от Annual Epidemiological Report for 2023. 

В последните години се наблюдава епидемиологично изместване на възрастовото разпределение на случаите на паротит. Относителният дял на заболелите сред лица над 30-годишна възраст нараства, особено по време на епидемични взривове. Въпреки това, най-високата заболеваемост по възраст остава при по-младите групи. 

Какво е епидемичен паротит (заушка)?

Епидемичен паротит, известен още като заушка, е остро инфекциозно заболяване, при което се засягат слюнчените жлези. Болестта най-често се среща при деца на възраст между 5 и 15 години, които не са с поставена ваксина.

Някога паротитът е бил много често срещано детско заболяване. След разработването на ваксината срещу паротит през 1967 г. броят на случаите намалява значително. Въпреки това, все още се появяват огнища на паротит в детските градини и в училищата.

Възрастните се заразяват сравнително рядко, освен при наличие на епидемични огнища. Това им осигурява траен имунитет и ги предпазва от заразяване в зряла възраст. Все още има възрастни, които не са имунизирани и не са боледували от ендемичен паротит в детска възраст. Поради това те остават в риск от заболяване независимо от възрастта си. 

Как се предава заушка?

Заушката се причинява от паротитен орторубулавирус, който принадлежи към семейство Парамиксовируси. Те се разпространяват както по въздушно-капков път (чрез кашлица и кихане), така и чрез директен контакт със слюнка или секрети от гърлото на заразен човек. Възможно е и предаване чрез замърсени предмети. Някои хора може да са заразени с вируса на паротита без симптоми или с много леки прояви. Въпреки това те могат да предават инфекцията на други хора.

Основни симптоми на заушка

Симптомите при заушка обикновено се появяват 16-18 дни след инфекцията. До 30% от хората не показват никакви симптоми. Човек с паротит може да бъде заразен в продължение на няколко дни, преди слюнчените му жлези да се подуят. По тази причина той трябва да ограничи своите контакти с други хора дори по време на първите, неспецифични симптоми, като главоболие, температура и умора.

Ето кои са характерните симптоми при зараза с паротит:

• Подуване и болка на слюнчените жлези от едната или двете страни на лицето;
• Затруднено дъвчене и преглъщане поради подути слюнчени жлези;
• Загуба на апетит;
• Умерена или висока температура;
• Главоболие;
• Обща слабост и умора;
• Болки в мускулите и ставите;
• Болка в ушите;
• Сухота в устата поради намалено производство на слюнка.

Отличават ли се симптомите на паротит при възрастни от тези при децата?

Симптомите са същите като при децата. При възрастните обаче заболяването често протича по-тежко, а усложненията се срещат по-често.

Как изглеждат симптомите на паротит?

До 30% от заразените лица нямат изразени симптоми, а почти половината ще са с неспецифични респираторни симптоми без засягане на слюнчените жлези. По тази причина заушката може да бъде объркана с грип или настинка. Характерната симптоматика на болестта е свързана с подуваненаоколоушните слюнчени жлези. Те са болезнени и чувствителни през първите няколко дни от заболяването. До 30% от възрастните мъже и юношите могат да изпитат болка и подуване на тестисите, а един на 10 души с паротит развива менингит (10-15% от пациентите).

Рискови фактори и предразполагащи условия

Групите с повишен риск от заболяването включват основно хора с отслабена имунна система и тези, които не са изградили имунитет вследствие на ваксинация или преболедуване. 

Близкият контакт в големи групи от хора също е предразполагащо условие за бързо разпространение на инфекцията, както и лошата лична хигиена.

Как се поставя диагнозата заушка?

Диагнозата за тази болест се поставя на база:

• Клинични симптоми

Лекарят преглежда пациента за характерни симптоми на паротит, като подуване и чувствителност на слюнчените жлези, затруднено дъвчене и преглъщане, повишена температура, главоболие, обща слабост и др.

• Медицинска анамнеза

Лекарят задава на пациента въпроси относно времето на появата на симптомите, евентуален контакт с човек, болен от паротит, история на ваксинациите и др.

• Лабораторни изследвания

В някои случаи се назначават лабораторни изследвания за потвърждаване на диагнозата. Предпочитаният потвърдителен метод е rRT-PCR от букален (слюнен) тампон, който трябва да се вземе в идеалния случай в рамките на 0–3 дни от началото на паротита. Серологичните изследвания (IgM и IgG антитела срещу вируса на паротит) могат да бъдат използвани, но имат съществени ограничения: IgM често е отрицателен при ваксинирани пациенти, а изолирано наличие на IgG не доказва остро заболяване, тъй като отразява предходна имунна експозиция или ваксинация. Поради това серологията сама по себе си не е достатъчна за надеждно потвърждаване на диагнозата. 

Лечение на епидемичен паротит

Лечението на заушка както при възрастни, така и при деца, е предимно симптоматично. То включва прилагането на болкоуспокояващи и антипиретици. Нестероидните противовъзпалителни лекарства (парацетамол или ибупрофен) помагат за облекчаване на болката и понижаване на температурата.

При орхит и панкреатит, освен нестероидни аналгетици и противовъзпалителни лекарства, често се използват опиоидни аналгетици.

Роля на антивирусните лекарства и симптоматично лечение

Някои експериментални проучвания показват, че антивирусни средства като фавипиравир (T-705) могат да инхибират вируса на паротита in vitro. Въпреки това липсват клинични данни и утвърдени препоръки за използването на антивирусна терапия при паротит. Поради това лечението остава поддържащо, включително и при пациенти с отслабен имунитет, като специфична антивирусна терапия не се препоръчва. 

В повечето случаи хората се възстановяват от болестта в рамките на 2 седмици. Тъй като тази инфекция се разпространява лесно, се препоръчва домашна карантина за поне 5 дни от началото на характерните симптоми. Заушката след преболедуване обикновено оставя траен имунитет. Рецидивът е малко вероятен, въпреки че е възможен, например в случаи на нарушения на имунната система.

Домашни средства за облекчаване на симптомите

В допълнение към лекарственото лечение, се препоръчва да се използват и домашни средства за подобряване комфорта на пациента.

Храната е важна при лечение на заушка. Хубаво е да се приемат меки, лесни за дъвчене храни и да се избягва приема на киселинни напитки и храни, тъй като те могат да раздразнят слюнчените жлези. Нужен е прием на много течности, за да се хидратира организма.

С помощта на топли или студени компреси в областта на подутите слюнчени жлези също се осигурява облекчение. Важно е да се помни, че компресът не трябва да докосва директно повърхността на кожата, а да бъде изолиран с допълнителен, външен слой плат.

Гаргарата със солена вода е подходящо домашно лечение, което носи облекчение на болния.

Почивката и пълната изолация са задължителни за първите 5 дни. Пациентът трябва да спазва леглови режим и да избягва физическата активност, за да даде възможност на тялото да се пребори с инфекцията. Изолацията му е от съществено значение за предотвратяване на разпространението на вируса.

Към настоящия момент няма научни доказателства, че приемът на витамини и минерали повлиява съществено продължителността на възстановителния процес. Въпреки това, техният прием може да подпомогне общото физиологично възстановяване, особено при наличие на дефицити.

Превенция и ваксинация срещу заушка

Най-добрият начин за предпазване от инфекция с вируса, причиняващ паротит, е пълната MMR ваксинация. Дори при заразяване симптомите на заболяването ще бъдат по-леки при ваксинирани лица.

Комбинираната (тройна) MMR ваксина срещу морбили, паротит и рубеола се прилага съгласно действащия имунизационен календар на България. Слагат се две дози. Първата се поставя на 13-месечна възраст, а втората (реваксинация) - на 12-годишна възраст. Този график е специфичен за страната и се различава от имунизационните схеми в други държави, където втората доза може да се прилага по-рано.

Ефективността на пълен курс на ваксинация с MMR срещу паротит е около 86-88%. Наблюдава се и отслабване на имунитета с времето, което може да допринесе за поява на случаи при ваксинирани лица. Поради това при епидемични ситуации здравните власти могат да препоръчат прилагане на трета (допълнителна) доза ваксина за повишаване на защитата. 

Съществуват спорове около MMR ваксината. Те произтичат предимно от невярна информация, митове в социалните медии и непотвърдени научни изследвания.

Мащабни научни проучвания в цял свят не показват връзка между ваксината MMR и аутизма. Организации като Световната здравна организация и Американската академия по педиатрия многократно са потвърждавали безопасността и ефективността на ваксината MMR.

Как да предотвратите разпространение на инфекцията?

Спазването на добра хигиена, социална дистанция и редовна дезинфекция на предмети намалява риска от разпространение на инфекцията. 

Ваксинацията остава най-ефективният начин за ограничаване на разпространението.

Възможни усложнения на епидемичен паротит

Важно е да се следи за признаци на потенциални усложнения при заушка, като възпаление на тестисите, яйчниците, панкреаса или менингит. Възрастните са изложени на по-висок риск от развитие на усложнения спрямо децата.

Усложненията на паротита могат да включват спонтанен аборт при инфекция по време на ранна бременност. При постпубертетни пациенти е възможно развитие на възпаление на тестисите (орхит) при мъжете и на яйчниците (оофорит) при жените. В някои случаи болестта може да засегне и слуховия нерв с последващо увреждане на слуха (глухота се развива при един на 15 000-20 000 случая).

Възможни са и усложнения от страна на централната нервна система. Най-често се развива менингит, който засяга около 1 на 10 пациенти и се среща по-често при мъжете. Много по-рядко се стига до тежък енцефалит (при 1 на 6 000 до 1 на 50 000 пациенти). Той може да остави трайни последици като увреждане на слуха, гърчове, двигателна парализа и други неврологични дефицити - дори е възможно да доведе до смърт.

Кога да се консултирате с лекар

При възрастни заушката често протича по-тежко, отколкото при децата. Съпроводена е с по-висока температура, по-силна мускулна болка и обща слабост. При по-възрастни пациенти рискът от усложнения, както вече подчертахме, е значително повишен.

Свържете се незабавно с лекар при тежки симптоми или потенциални усложнения като орхит (подуване на тестисите), енцефалит (възпаление на мозъка), възпаление на слуховите нерви и други неврологични усложнения. Това са болестни състояния, които налагат специфични лечения.

Често задавани въпроси

Източници:

• CDC - Mumps;
• CDC - Clinical Overview of Mumps;
• CDC - About Mumps;
• Министерство на здравеопазването - Имунизациите като профилактика на заразните болести при започналото повишаване на заболяемостта от епидемичен паротит;
• Harvard Health Publishing - Mumps A to Z.