Полиомиелит (детски паралич) - всичко, което трябва да знаете

Първите доказателства за полиомиелит датират от 14 век пр.н.е. Болестта взема много жертви при децата през 19-ти и 20-ти век.

Светът започва активно да се бори с епидемията от полиомиелит (детски паралич) през 50-те години на миналия век. Тогава е разработена първата жива ваксина от полския учен Хилари Копровски. Ваксинацията води до 99% спад в заболеваемостта от полиомиелит между 1988 и 2006 г.

Какво е полиомиелит (детски паралич)?

Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, което води до засягане на нервната система. Рисковата група включва предимно малки деца от 1 до 5 годишна възраст. Също така представлява заплаха за юноши и дори за възрастни.

Полиомиелитът се причинява от три вида полиомиелитни вируси. Тип 1 (Brunhilde) е най-опасен, тъй като той провокира епидемии и е отговорен за тежки форми на парализа. Дивите щамове на полиовирус тип 2 и тип 3 са официално обявени за ликвидирани съответно през 2015 г. и 2019 г. Въпреки това, полиовирус тип 2 с ваксинален произход (cVDPV2) продължава да циркулира и да причинява огнища на заболяването в някои държави, поради което рискът от инфекция не е напълно елиминиран. 

Полиовирусът може да преживява във външната среда за различен период от време в зависимост от условията. В отпадъчни води и фекалии той може да се задържи седмици, а при определени условия - дори месеци. Освен това, той издържа на много ниски температури в продължение на години. Полиовирусът не оцелява в гореща вода (100°C), ултравиолетова светлина и дезинфектанти, съдържащи хлор.

Как се предава полиомиелит?

Детският паралич се разпространява по фекално-орален път. Начините на предаване са чрез хранителни продукти и вода, които са били в контакт с вируса или чрез други предмети, замърсени с изпражненията на заразен човек. Инкубационният период на болестта обикновено е от 7 до 14 дни, в някои случаи варира от 3 до 35 дни.

Вирусът прониква през лигавиците на горните дихателни пътища или червата и мигрира към лимфната система, където активно се размножава. След това вирусът преминава в кръвния поток (виремия), чрез който може да се разпространи в различни части на организма. В по-тежки случаи той може да достигне централната нервна система, където причинява най-сериозните увреждания.

Основни симптоми на полиомиелит

Полиомиелитната инфекция е асимптоматична в 90-95% от случаите. В рамките на няколко дни след навлизането на вируса в организма, се появяват следните симптоми:

• Повишена температура;
• Болки в гърлото;
• Гадене;
• Повръщане;
• Диария;
• Силна отпадналост.

Около 0,05–0,5% от случаите развиват най-тежката форма - паралитична. В този случай вирусът унищожава двигателните неврони и води до трайна парализа и дори до дихателна недостатъчност само в рамките на 48 часа.

Какви са стадийните форми на полиомиелит?

Засягането на централната нервна система при полиомиелит варира значително и показва полиморфен модел на симптоми.

Непаралитичните форми обикновено се проявяват като остър менингити/или радикулит. Те са придружени от интензивно главоболие, кашлица, ринит и стомашно-чревна дисфункция.

Патогенезата на паралитичния полиомиелит следва три отделни стадия:

• Продромален стадий

Вирусът навлиза през устата в организма и преминава през стомашно-чревния тракт, където може да се инициира инфекция. Човек развива леки симптоми на грип или такива напълно липсват (до 90% от случаите).

• Остър стадий

Вирусът вече е в кръвния поток и после попада в централната нервна система (ЦНС). Там атакува моторните неврони в гръбначния мозък и мозъчния ствол.

Симптоматиката на този стадий включва силна мускулна болка, спазми, загуба на рефлекси и слабост.

• Реконвалесцентен стадий

Заразата отшумява, разкривайки степен на трайно увреждане на нервите.

Някои функции на човека се възстановяват чрез оцелели неврони и има възстановяване на мускулите в рамките на 6-12 месеца. При други пациенти

е възможно да възникнат трайни двигателни нарушения и мускулна атрофия, които могат да прогресират.

Рискови фактори и предразполагащи условия

Съществуват различни рискови фактори, които повишават податливостта към полиомиелит. Те включват:

• Малка възраст (най-често засяга деца под 5 години);
• Имунодефицитни нарушения;
• Неспазване на правилна лична хигиена;
• Лоши санитарно-хигиенни условия;
• Липса на ваксинация или частична ваксинация;
• Висока гъстота на населението;
• Бременност;
• Недохранване.

Как се поставя диагнозата полиомиелит?

При детски паралич клиничната картина е неспецифична и практически невъзможна за разграничаване от обикновени остри респираторни вирусни инфекции, грип, инфекциозен ентероколит или менингит. По-нататъшното прогресиране на заболяването изисква прецизна идентификация на патогена. Това става единствено след провеждане на лабораторни серологични и имунологични изследвания. Назначава се лумбална пункция и електромиография (за оценка на мускулната функция и тонус).

Преди да се постави окончателна диагноза полиомиелит, лекарят провежда диференциална диагноза. Той сравнява симптомите и резултатите от тестовете с тези на други заболявания. Най-често сравненията се правят със синдром на Гилен-Баре, ботулизъм, ентеровирусен менингит, увреждане на гръбначния мозък, инсулт и миелит.

Лечение на полиомиелит

В случай на инфекция с полиомиелит, могат да се третират само симптомите. Следователно лечението включва почивка, коригиране на водно-електролитния дисбаланс и нарушения на коагулацията. На пациентите се изписват антипиретици и обезболяващи. Използват се също така спазмолитични лекарства за отпускане на засегнатите мускули и подобряване на мобилността, но трайната парализа, причинена от полиомиелита не може да бъде обърната. Симптоматичното лечение трае само няколко дни при леки симптоми и в тези случаи централната нервна система не е засегната. Пациентите, които са обездвижени за дълги периоди поради парализа, обаче се нуждаят от дихателни упражнения и дейности за превенция на тромбоемболизъм.

Роля на антивирусните лекарства и физиотерапията

Няма специфично лекарство за полиомиелит. Прилага се само симптоматично лечение и физиотерапия.

Усилията за откриване и разработване на антивирусни средства срещу полиовируса датират от 2007г. Най-модерната програма включва два антивирусни препарата, работещи чрез различни механизми на действие, разработвани от ViroDefense Inc. Развойната работа се финансира от Gates Foundation. Единият антивирусен препарат, който вече е разработен, е покапавир (V-073), а другият - имоцитрелвир (V-7404). Антивирусните лекарства са единственото средство за намаляване на рисковете от болестта.

Поради липсата на специфично лечение, ваксината срещу полиомиелит е от решаващо значение. Досега тя е доказала своята ефективност при извършени високи нива на ваксинация.

Каква е ролята на физиотерапията при полиомиелит?

Тя има огромна роля при лечение на болестта. Нейният фокус е насочен върху поддържането на подвижността на ставите чрез активни и пасивни движения. Стречингът е отлична техника за разтягане на мускулите, която има положителен ефект против обездвижването. Използват се в процеса на физиотерапия шини и ортези, които помагат за предотвратяване на деформации. 

Домашни грижи и облекчаване на симптомите

Заболяването, причинено от полиовируса, често не причинява симптоми. Ако все пак се появят, в повече случаи те са ограничени до: гадене, повръщане, стомашно-чревни проблеми, повишена температура и главоболие. Това налага почивка, прием на много течности, обезболяващи лекарства и антипиретици. При мускулна слабост, затруднено дишане или други тревожни симптоми - незабавно трябва да се уведоми лекар.

При паралитичен полиомиелит масажът, физическите упражнения и топлинната терапия могат да помогнат за стимулиране на мускулите. Те, в комбинация с определени лекарствени препарати, намаляват мускулните спазми, за да се подобри мобилността на пациента.

Допълнително може да се обсъди с лекар прием на витамини от група B, които подпомагат нормалното функциониране на нервната система и възстановителните процеси в нервната тъкан. 

Превенция и ваксинация срещу полиомиелит

Превенцията е най-ефективният начин за защита срещу полиомиелит, като основна роля има ваксинацията. Благодарение на имунизационните програми заболяването е значително ограничено в световен мащаб. 

Превенцията при полиовирусна инфекция включва:

• Спазване на добра лична хигиена по всяко време.
• Редовно миене на ръцете със сапун, особено преди консумация на храна или след посещение на тоалетната.
• Избягване споделянето на храна, напитки или прибори за хранене.

Ваксинацията все още в наши дни остава най-ефективната превантивна мярка за полиомиелит. Използват се два вида ваксини: инактивирани (IPV) и перорални (OPV):

• IPV - съдържа убити вируси от всичките три вида;
• OPV - съдържа живи, но инактивирани вируси от всичките три вида.

Децата получават четири дози от IPV ваксината - по една доза на:

• 2 месеца;
• 4 месеца;
• 6 до 18 месеца;
• 4 до 6 години.

Практиката доказва, че детският паралич може да бъде предотвратен само ако се извършва имунизация в ранна детска възраст.

Как да предотвратите разпространението на вируса?

Предотвратяването на разпространението на вируса изисква комбинация от медицински и хигиенни мерки. 

Световната здравна организация е набелязала три мерки, за да се сложи край на полиомиелита веднъж завинаги:

• Засилване на рутинната имунизация срещу полиомиелит, като се гарантира, че всички бебета получават няколко дози ваксини срещу полиомиелит преди навършване на една година.
• Откриване на случаи на полиомиелит своевременно.
• Бързо реагиране на огнищата с ваксинационни кампании. 
• Предварително повишаване на информираността сред населението за симптоматиката и усложненията на полиомиолитния вируси.

Лична отговорност на всеки човек е да спазва добра хигиена - миене на ръцете преди хранене и след посещение на тоалетна.

Възможни усложнения на полиомиелит и как да се справите с тях

Възможните усложнения на полиомиелита могат да бъдат сериозни и дълготрайни. 

Паралитичната форма, дори ако се избегнат най-тежките усложнения и смърт, обикновено оставя инвалидизиращи последици:

• Атрофични промени в мускулите на долните крайници;
• Тежка валгусна деформация;
• Остеопороза;
• Кифосколиоза;
• Остатъчни контрактури;
• Пареза;
• Трайна парализа.

Периодът на възстановяване от заболяването продължава повече от година, но симптомите никога не отшумяват напълно. В допълнение към парализата, от която пациентът не може да бъде излекуван, е възможно да възникнат вторични усложнения, произтичащи от обездвижване и нарушена белодробна вентилация. Това може да доведе до дихателна недостатъчност и застойна пневмония.

Рискът от усложнения се увеличава с възрастта на пациента - колкото по-възрастен е пациентът, толкова по-висок е рискът от последващи усложнения.

Средно 20-40 години след началото на заболяването, при част от възстановените пациенти може да се развие постполиомиелитен синдром (ППС). Това усложнение прогресира постепенно и може да бъде придружено от широк спектър от симптоми с различна тежест. Те включват прогресивна мускулна слабост, прекомерна умора и мускулни и ставни болки. Могат да се появят симптоми като чувствителност към студ, нарушения на съня, дисфония, дисфагия (затруднено преглъщане) и дизартрия (нарушение на говора). Възможни са също мускулни спазми, нарушения на дишането и сънна апнея. 

Прогнозата при постполиомиелитния синдром (ППС) варира в зависимост от това кои мускули са засегнати и тежестта на симптомите.

Заключение

Полиомиелитът е нелечима болест. При по-лека форма на заболяването възможно пълно възстановяване със симптоматично лечение. С течение на времето обаче, при някои хора може да се развие постполиомиелитен синдром. Неговите по-тежки форми причиняват парализа, дългосрочни проблеми с дишането или дори смърт.

През 1988 г. Световната здравна асамблея приема резолюция за ликвидиране на полиомиелита, което води до създаването на Глобалната инициатива за ликвидиране на полиомиелита (GPEI). След въвеждането на ваксините срещу заболяването се изчислява, че са предотвратени приблизително 20 милиона случая на парализа при деца в световен мащаб от 1988 г. насам.

Често задавани въпроси

Източници: 

• World Health Organization - Staying polio-free
• World Health Organization - Poliomyelitis
• CDC - Poliomylitis