Хепатит А: разпространение, симптоми и лечение

Огнища на заболявания, наподобяващи хепатит А, са известни от древни времена, например в Китай още преди 5000 години. В своя труд „За вътрешните болести“ Хипократ описва заболяване, което нарича доброкачествена епидемична жълтеница, което, със сигурност, наподобява тази болест. Хепатит А е свързан с т.нар. „болест на Боткин“, като Сергей Петрович Боткин през 1888 г. предлага, че катаралната жълтеница има инфекциозен произход. Поради този принос заболяването дълго време е наричано „болест на Боткин“. 

В тази статия ще научите как се предава вирусът, кои са основните симптоми, как протича заболяването и какви са възможностите за лечение и възстановяване. Ще разгледаме още рисковите групи, методите за диагностика, както и най-ефективните начини за превенция, включително хигиенни мерки и ваксинация.

Какво е хепатит А?

Вирусният хепатит представлява възпаление на черния дроб, причинено от различни вируси, които засягат чернодробните клетки и нарушават тяхната функция. Това може да доведе до временни или по-сериозни увреждания на органа, в зависимост от вида на вируса и състоянието на имунната система. 

Видовете вирусен хепатит А са:

• Хепатит А (HАV), известен още като хранителна жълтеница или болест на мръсните ръце. Той се диагностицира най-често при деца и юноши.
• Хепатит B (HBV) се предава чрез контакт с кръвта и телесните течности на заразен човек.
• Хепатит C (HCV) е много коварно заболяване, защото в началната фаза повечето пациенти не проявяват специфични симптоми. Ако не се лекува води до цироза и развитие на рак на черния дроб.
• Хепатит D, E и G (HDV, HEV и HGV/GBV‑C) са по-редки видове хепатит.

Какво е специфично при хепатит тип А?

Хепатит А е инфекциозно заболяване, причинено от вируса HAV, който принадлежи към род Hepatovirus от семейство Picornaviridae. Вирусът на хепатит тип А се характеризира с висока устойчивост спрямо ниски и високи температури (до 85 °C), киселини и дори някои дезинфектанти.

Симптомите на тази болест обикновено се появяват приблизително един месец след заразяване. Инфекцията с вирусни хепатити HAV може да бъде асимптоматична. Както и да се прояви с характерните симптоми на заболяването и дори да се стигне до остра чернодробна недостатъчност.

Хората, изкарали веднъж тази болест са с доживотен имунитет. Този вид хепатит, за разлика от хепатит B, не причинява хронична форма.

Как се разпространява хепатит А?

Вирусът на хепатит А (HAV) се предава основно по фекално-орален път - чрез консумация на замърсена храна или вода, както и при директен контакт със заразен човек при лоша хигиена. Предаването по кръвен път е изключително рядко и няма съществено епидемиологично значение.

След попадане в организма вирусът преминава през храносмилателната система и достига до черния дроб чрез кръвообращението. Там инфектира чернодробните клетки (хепатоцити), в които се размножава. Новообразуваните вирусни частици се отделят в жлъчката, достигат до червата и се изхвърлят с изпражненията, което обуславя лесното разпространение на инфекцията.

Основната причина за заразяване с хепатит А е неспазването на добра лична и обществена хигиена. Инфекцията се предава по фекално-орален път, най-често чрез консумация на замърсена храна или вода, съдържащи вируса.

Заразяването може да възникне и при директен контакт със заразен човек, особено в условия на лоша хигиена. Орално-аналният контакт също представлява риск, тъй като вирусът се отделя с изпражненията.

По-рядко инфекцията може да се предаде при контакт със замърсена вода (например при къпане) или чрез използване на нестерилни инструменти, като игли при татуиране. Въпреки това, най-честият механизъм на предаване остава приемът на замърсена храна и вода.

Основни симптоми на хепатит А

Основните симптоми при това заболяване могат да продължат от 2 седмици до 6 месеца, въпреки че някои възрастни са без никакви симптоми. При децата по-голямата част от инфекциите (до 90%) са напълно асимптоматични.

Най-честите симптоми на хепатит А включват:

• Силна умора;
• Мускулни и ставни болки;
• Повишена температура;
• Загуба на апетит;
• Пожълтяване на склерите на очите и на кожата;
• Гадене и повръщане;
• Стомашен дискомфорт;
• Болка в дясното подребрие;
• Потъмняване на урината;
• Светли изпражнения.

Симптомите на остър вирусен хепатит А обикновено продължават няколко седмици и в повечето случаи отзвучават в рамките на до 2 месеца. При около 10–15% от пациентите протичането може да бъде продължително или рецидивиращо и да продължи до 6–9 месеца. Маркерите за увреждане на черния дроб (повишени аминотрансферази) често остават повишени в кръвта в продължение на няколко седмици. Понякога е възможно симптомите да се повторят, обикновено до 3 месеца след началото на заболяването.

Ранни признаци на инфекция с хепатит А

Симптомите на инфекция с хепатит тип А се развиват след период от 15-50 дни (обикновено след около месец). Инфекцията може да бъде асимптоматична или да се проявява със симптоми с различна тежест. Заразеният човек отделя големи количества от вируса HAV с изпражненията си, като най-високата заразност е обикновено 1–2 седмици преди появата на симптомите. Въпреки че вирусът може да бъде открит в слюнката, предаването по този път не се счита за съществено.

Вирусът присъства и в кръвта на заразения. По тази причина ранните признаци за инфекция с вируса на хепатита могат с точност да бъдат открити с тестове. Човек в същото време е възможно да усеща неразположение, да има стомашни проблеми, да се чувства леко отпаднал и апатичен.

Инкубационният период на хепатит А обикновено е между 15 и 50 дни (средно около 4 седмици). Заразеният човек е най-инфекциозен в периода 1–2 седмици преди появата на симптомите и до около 1 седмица след това. 

Рискови фактори за хепатит А

Рискът от заразяване с хепатит А се увеличава значително при контакт със заразен човек или при пребиваване в среди с ниски санитарно-хигиенни стандарти. Има и други рискови фактори.

Ето кои са те:

• Замърсена вода и храна;
• Нехигиенични условия;
• Лоша лична хигиена;
• Орално-анален секс.

Освен това, определени групи хора са изложени на по-висок риск от инфекция поради начина си на живот, здравословното състояние или средата, в която живеят. 

Ето кои са рисковите групи за зараза с вируса на HAV:

• Пътуващи в страни, където хепатит А е често срещан;
• Мъже, които имат сексуални контакти с други мъже;
• Хора, които си инжектират наркотични субстанции;
• Пациенти с хронично или дългосрочно чернодробно заболяване, включително хепатит B или хепатит C;
• Хора с директен контакт с други, които имат хепатит А;
• Лица с нарушения на факторите на кръвосъсирването;
• Общност от хора, която пребивава в райони с лоша хигиена и санитарни условия.

Ранното идентифициране на тези рискови групи е ключово за навременната превенция и ограничаване на разпространението на инфекцията. 

Диагностика на хепатит А

Диагностичните тестове за хепатит А включват изследване на нивата на билирубин и активността на чернодробните ензими (ALT, AST, ALP), но тези тестове не определят окончателно причината. Следователно, основният диагностичен тест е откриването на IgM антитела в кръвния серум на пациента. Те се извършват в случаи, предполагащи остър хепатит. IgG антителата, от друга страна, се появяват по-късно и служат като защита срещу последващи инфекции.

Важно е да се знае, че анти-HAV антителата се откриват до живот след заболяването.

Изследването за анти-HAV антитела се извършва не само при симптоматични лица, но и при такива, които са били изложени на риск от инфекция. В някои случаи изследването се назначава преди ваксинация срещу хепатит А.

В съмнителни случаи се извършва и чернодробна биопсия.

Лечение на хепатит А

Диагноза за хепатит тип А се поставя от лекар. Терапията е насочена към облекчаване на симптомите и поддържане на правилна хидратация и режим на хранене.

Пациентите трябва да си почиват достатъчно и да поддържат здравословна диета, за да се осигури постепенно облекчаване на симптомите. Диетата в този случай трябва да бъде съставена така, че 70% от енергийната стойност да идва от лесно смилаеми въглехидрати, 10-20% от мазнини, а останалите 10% от храни, богати на протеини. Тя трябва да се разширява постепенно, като се вземе предвид индивидуалната поносимост на пациента към специфични хранителни вещества. Връщането към нормална диета обикновено настъпва в рамките на 6 месеца. 

Адекватен прием на течности е от съществено значение в процеса на лечение и след това. В периода на възстановяване често се обръща внимание и на подкрепа на чернодробната функция чрез подходящ хранителен режим и хранителни добавки за черен дроб и жлъчка. 

Някои пациенти може да се нуждаят от хоспитализация. Въпреки тежкото си протичане обаче, хепатит А не става хроничен, както може да се случи при други видове вируси. Възрастните хора и пациентите с хронично чернодробно заболяване са изложени на риск от тежко, животозастрашаващо заболяване.

Роля на поддържащата терапия при хепатит А

След прекаран хепатит тип А човек трябва да се въздържа напълно от алкохол до нормализиране на чернодробната функция. Трябва да избягва и определени лекарства, тъй като след инфекцията чернодробната функция може да остане нарушена. Голям процент от хората, които се заразяват с хепатит А, се възстановяват напълно и имат придобит имунитет.

В повечето случаи хепатит А протича леко и отшумява спонтанно в рамките на по-малко от 2 месеца, без необходимост от специфично лечение. При малък процент от пациентите (около 10–15%) може да се наблюдава продължително или рецидивиращо протичане, което да продължи до 6–9 месеца. На пациентите се препоръчва да ограничат физическата активност не само по време на периода на симптомите, но и един месец след отшумяването им. Те също така трябва да спазват правилна диета и да поддържат правилна хидратация. Връщането към нормална диета обикновено е възможно в рамките на половин година от началото на заболяването.

Превенция и ваксинация срещу хепатит А

Хепатит А може да бъде предотвратен при осигурена санитарно-хигиенна безопасност на храните, отлична лична хигиена и ваксинация.

Правилната хигиена на ръцете е от първостепенно значение за превенцията на заболяването. Важно е да се използват безопасни източници на вода в места, където има информация, че водата може да не е годна за пиене. Също така е нужно да се обърне внимание на качеството на водата, използвана за измиване на храната преди нейната консумация. Освен това, има храни, които изискват термична обработка преди прием.

Ефективен метод за защита срещу инфекция с хепатит тип А е ваксинацията. Една от най-използваните ваксини в Българиясрещу хепатит А и В е комбинирана - Twinrix adult. Тя се прилага при хора на и над 16 години. Тя е изключително ефективна и предпазва от чернодробно увреждане. Три дози от ваксината се прилагат интрамускулно. Ваксинацията е задължителна за хора във високорискови групи, които вече разгледахме по-горе.

Има ли ваксината странични ефекти?

За повечето хора вероятността от сериозен страничен ефект от ваксината е много по-ниска от вероятността от сериозно увреждане при заразяване.

Ето кои са все пак честите странични ефекти от ваксината срещу хепатит А включват:

• Локализирана болка, зачервяване и подуване на мястото на инжектиране;
• Ниска температура;
• Главоболие.

При хора, които не са били ваксинирани или са с алергия към ваксината срещу хепатит А може да се приложи имуноглобулин. Той използва за предотвратяване на заболяването скоро след експозицията. Една доза имуноглобулин осигурява временна защита, като продължителността ѝ зависи от приложената доза: приблизително до 1 месец при 0,1 мл/кг и до 2 месеца при 0,2 мл/кг. При необходимост от по-продължителна защита се прилага повторно дозиране на интервали от около 2 месеца, съгласно актуалните препоръки.

Как да предотвратите разпространението на вируса?

Добрата хигиена е съществен и важен елемент от превенцията на заболяването. Особено важно е старателно да се измиват не само ръцете, но и плодовете, и зеленчуците преди прием. Водата също трябва да бъде в установените хигиенни норми, а при съмнения за нейната чистота - да се ползва бутилирана вода.

Дестинации като Карибите, Южна Азия, Африка, Централна Азия, Латинска Америка, Близкия изток и Океания са с умерен до висок риск от инфекция с хепатит А. Добре е човек да бъде ваксиниран, ако пътува до тях. В тези региони трябва с повишено внимание да се следи каква е консумираната храна и да се пие само бутилирана вода.

Възможни усложнения на хепатит А и как да се справите с тях

Усложненията при заболяването са редки. Хората над 50-годишна възраст и тези с хронични чернодробни заболявания са рискова група. Те могат да развият хипер остър и фулминантен хепатит. Вирусът може също да причини увреждане на бъбреците, а при наличие на генетична предразположеност има вероятност за автоимунен хепатит.

Последиците от инфекцията в крайни случаи е което може да доведе до усложнения. Те включват остър хепатит и аплазия на костния мозък (липса на производство на кръвни клетки от костния мозък).

Заключение

Лечението на вирусния хепатит А зависи от резултатите от изследванията на пациента и правилно проведената терапия. Нужно е да се спазват стриктно практики за лична хигиена и контрол на храните.

Най-ефективната форма на превенция, която предпазва от заразяване срещу вируса на хепатит тип А, е ваксинацията, защото осигурява високо ниво на защита.

Често задавани въпроси

Източници:

• CDC - Chapter 3: Hepatitis A
• CDC - Hepatit A
• CDC- Chapter 9: Hepatitis A
• CDC - Chapter 3: Hepatitis A