Енцефалит: причини, симптоми, диагноза и лечение

Енцефалитът е възпаление на мозъчния паренхим, причинено най-често от вирусни инфекции и автоимунни етиологии. Патогените се срещат в много европейски страни и в Азия. Енцефалитът, провокиран от ухапване на кърлежи, се развива най-често през пролетта и лятото до есента и по-рядко - през зимата.

Какво е енцефалит?

Терминът encephalitis се отнася до инфекциозно, алергично, инфекциозно-алергично възпаление на мозъка. Етиопатогенетичните характеристики на енцефалита са разнообразни. Някои от тях имат сезонна и климато-географска специфика, докато други са широко разпространени и независими от сезоните.

Според етиологията и времето на поява, болестта има 2 проявления:

• Първичен енцефалит (вирусен, микробен и рикетсиозен);
• Вторичен енцефалит.

По вид на развитие и протичане енцефалитът се разделя на 5 групи:

• Хиперостър;
• Остър;
• Субакутен;
• Хроничен;
• Рецидивиращ.

По локализация на лезията той е:

• Кортикален;
• Субкортикален;
• Мозъчно-стволов;
• Със засягане на малкия мозък.

По разпространение в мозъка заболяването се квалифицира като:

• Левкоенцефалит (със засягане на бялото вещество);
• Полиенцефалит (със засягане на сивото вещество);
• Паненцефалит.

По морфологични характеристики енцефалитът е:

• Некротичен;
• Хеморагичен.

Според тежестта на протичане енцефалитът е:

• Умерен;
• Тежък;
• Изключително тежък.

В зависимост от преобладаващото локализиране, енцефалитът се определя като:

• Стволов;
• Церебеларен;
• Мезенцефален;
• Диенцефален.

Взети заедно, тези класификации показват, че енцефалитът представлява хетерогенно заболяване с разнообразни причини, форми и клинично протичане. То може да засяга различни структури на централната нервна система и да варира значително по тежест и прогноза. 

Основни причини за енцефалит

Най-честата причина за енцефалита е вирусната инфекция. Херпес симплекс вируси тип 1 и 2, варицела, ентеровируси и различни арбовируси, които попадат в човешкото тяло чрез ухапвания от кърлежи, комари и други насекоми, могат да предизвикат възпаление на нервните клетки. В този случай говорим за вирусен енцефалит.

В 30–62% от случаите точната причина за заболяването не може да бъде установена дори с обстоен преглед.

Как се предава енцефалитът?

След като попаднат в тялото, вирусите достигат до мозъка чрез кръвта (хематогенно разпространение) или по нервните влакна (невронално разпространение).

Вирусът се репликира в нервните клетки, увреждайки ги. Активността на патогена причинява възпаление. То води до нарушаване на функцията на мозъчните неврони, причинявайки различни симптоми на енцефалит. Специфичните увредени мозъчни структури зависят до голяма степен от патогена.

На следващ етап имунната система се активира, за да се бори с вирусите, но в някои случаи е възможно самата тя да доведе до допълнителни увреждания на мозъка.

Основни симптоми на енцефалит

Инкубационният (латентен) период на енцефалита е с различна продължителност според причинителя. Например при кърлежов енцефалит е 7-14 дни /диапазон 2-28/. 

Най-често срещаната форма на заболяването е фебрилна. Особено тревожни и изискващи консултация с лекар са симптомите на нарушена мозъчна функция и психическо състояние. Те могат да включват:

• Нарушения на слуха и говора;
• Прекомерна емоционална възбудимост, безпокойство, тревожност, хаотични движения;
• Замъглено съзнание, халюцинации и епилептични припадъци, развитие на конвулсии и спазми;
• Нарушена чувствителност в лицето и тялото.

Всички изброени по-горе симптоми могат да бъдат признаци за развитието на по-тежки форми на заболяването. Те могат също така да са съпроводени със загуба на инервация в определени области на тялото, парализа и в най-лошия случай - смърт.

Какви са ранните признаци на енцефалит?

Обикновено началото на заболяването е съпроводено с рязко покачване на телесната температура до 38-39ºC, интоксикация и грипоподобни симптоми: мускулни болки, повръщане и силна отпадналост. Пациентът не предполага, че се касае за енцефалит, по-скоро свързва симптомите с настинка и грип. По тази причина често се стига до усложнения.

Диагностика на енцефалит

Ефективността на лечението зависи пряко от времето на поставяне на диагнозата. 

Диагностицирането се основава на симптоми и резултати от различни тестове. Лекарят може също да попита пациента за ваксинации, пътувания до определени региони, ухапвания от кърлежи или скорошни настинки.

Лабораторна диагностика

За ранна диагностика на енцефалит от ухапване на кърлеж се измерва нивото на специфични антитела (IgM) в кръвта.

Енцефалитът, причинен от херпесния вирус, се доказва чрез изследване за вирусна ДНК или специфични антитела.

Средното време за завършване на изследванията за маркери на енцефалит е от 5 до 14 дни. Има тестове, които предоставят по-бързи резултати като мултиплексните CSF PCR панели (напр. BioFire ME) за около 1 час. При самостоятелно проведен HSV CSF PCR обработката е около 1 ден в клиничните лаборатории.

Пациентите рискуват да влошат състоянието си и да развият най-тежката форма на заболяването, която е практически нелечима, ако не се консултират своевременно.

Инструментална диагностика

Инструменталната диагностика при енцефалит има важна роля за установяване на възпалителните промени в мозъчната тъкан и подпомага поставянето на точна диагноза. Ето какво включва тя:

• Магнитно-резонансна томография (ЯМР) на мозъка

Тя се препоръчва за всички пациенти със съмнение за енцефалит. Този метод предоставя подробни изображения и идентифицира промени, свързани с възпаление на мозъчната тъкан.

• Компютърна томография (КТ)

Тя се използва, когато ЯМР не е наличен. КТ помага на лекаря бързо да оцени състоянието на пациента и да изключи други възможни причини за симптоми, като кръвоизлив или тумор.

• Лумбална пункция (ЛП)

Това е процедура, при която специална игла се вкарва в пространството между гръбначния стълб и гръбначния мозък в лумбалната област. Малко количество цереброспинална течност (ликвор) се взема за анализ. По този начин могат да се открият признаци на възпаление, специфични антитела или вирусни частици, свързани с патогена. Анализът на ликвора е задължителен, ако има съмнение за невроинфекция.

• Електроенцефалография (ЕЕГ)

Този метод е много полезен при съмнение за енцефалит, тъй като позволява изследване на електрическата активност на мозъка и идентифициране на промени, характерни за заболяването. Въпреки че ЕЕГ разкрива неспецифични промени в повечето случаи, тя може да помогне на лекарите да оценят тежестта на функционалните нарушения, които се развиват при възпаление на мозъка.

Окончателна диагноза се поставя само след цялостна оценка на всички диагностични резултати.

Лечение на енцефалит

Пациентите с тежка форма на енцефалит обикновено се лекуват в отделения за интензивно лечение, където са под постоянно медицинско наблюдение.

Лечението на болестта зависи от основната причина и може да включва следните лекарствени препарати:

• Антивирусни: за борба с вирусни невроинфекции.
• Антибактериални: обикновено широкоспектърни антибиотици, които проникват през кръвно-мозъчната бариера.
• Хормонални: за елиминиране на мозъчния оток, намаляване на възпалението и потискане на имунния отговор при автоимунен енцефалит.
• Симптоматично лечение: антиконвулсанти, антипиретици, противовъзпалителни лекарства и такива, които подобряват мозъчното кръвообращение. Също могат да използват витамини и да се приложи дългосрочна рехабилитация.

В тежки случаи на енцефалит може се прилага механична вентилация и мерки за нормализиране на вътречерепното налягане.

Как да се справите със симптомите и усложненията?

При доказани симптоми на енцефалит е нужна лекарска намеса и контрол. Човек не бива да се опитва да се самолекува. Рехабилитацията (невропсихологична, лечебна терапия) помага за възстановяване на мозъчната функция и двигателните умения.

Най-важното обаче е незабавно да се потърси медицинска помощ, за да не се стига до усложнения. Те включват мозъчен оток, мозъчна кома, епилептичен синдром и кистозна болест. Ако възпалителният процес при мемингит не се ограничи само в менингите, а засегне мозъчното вещество, се стига до менингоенцефалит.

Домашни грижи и поддържаща терапия

Пациентите с енцефалит се нуждаят от специални домашни грижи. Те са насочени към почивка, хидратация, правилно хранене, управление на симптомите с одобрени от д-р лекарства и създаване на спокойна среда. От решаващо значение в лечението е спазването на режим на кратки дейности с периоди на почивка. Нужно е да се следи всеки ден за промяна в състоянието и дали има влошаване.

Прилагането на здравословна диета, която се базира на постни протеини, плодове, зеленчуци, е с приоритет в процеса на възстановяване. Важно е да се следи пациентът да не се обезводнява и да приема достатъчно течности.

Светлината в помещението се препоръчва да е приглушена, за да не дразни болния.

Домашните грижи изискват също така редовен прием на предписаните лекарства (антивирусни, противовъзпалителни), когато пациентът не е в острата фаза - точно както е указано от лекаря.

Някои пациенти е възможно да се нуждаят от дългосрочно медицинско наблюдение и терапия, особено ако развият усложнения.

Рехабилитацията може да бъде продължителна, изискваща търпение и постоянство от страна на пациента и неговите близки. Мозъкът не се възстановява толкова бързо, колкото други части на тялото, но в много случаи може да се постигне подобрение.

Превенция на енцефалит и ваксинации

Някои видове енцефалит могат да бъдат предотвратени. Това важи особено за вирусните и бактериалните форми на заболяването.

Превантивни мерки при енцефалит включват:

• Ваксинация

Тя е най-ефективният начин за предотвратяване на енцефалит при ухапване от кърлежи, както и на вторични енцефалити: морбили, паротит, грип и варицела. Стандартната ваксинация срещу енцефалит, провокиран от кърлежи, включва три дози и осигурява траен имунитет в продължение на три години.

• Репеленти

Защитата срещу ухапвания от насекоми и кърлежи, които пренасят енцефалит, се осъществява с репелентни средства и подходящо защитно облекло.

• Социална дистанция

Това включва изключване на близък контакт с хора, показващи признаци на инфекция: висока температура, обрив, главоболие и мускулни болки.

• Добра лична хигиена

Тя спомага за намаляване на риска от инфекция и предотвратява нейното разпространението към други хора.

Превенцията на вторичния енцефалит включва навременна диагностика и адекватно лечение на инфекциозни заболявания.

Заключение

Ясно е, че енцефалитът е многоспектърно заболяване, което изисква навременна диагностика и специализирани грижи. Ако инфекцията не може да бъде предотвратена, е важно незабавно да се консултирате с лекар и да следвате неговите препоръки.Бързата диагноза и навременното лечение са ключови за възстановяване. Само по този начин може да не се стигне до тежко протичане, което застрашава живота на човека.

Често задавани въпроси

Източници

• National Institute of Neurological Disorders and Stroke - Encephalitis
• CDC - Tick-borne encephalitis (Yellow Book) 
• National Health Service - Encephalitis Treatment