Кога и защо се налага оперативно лечение при кератоконус

Представете си, че гледате света сякаш през деформирано огледало, тоест очертанията са размити, светлините оставят ореоли, а зрението ви се влошава постепенно, независимо колко пъти сменяте очилата. Точно така описват своето зрително преживяване хората с кератоконус. Това е прогресивно заболяване на роговицата на окото с приблизително 0.013% нови случаи годишно. Обикновено то се появява в юношеска или млада възраст.

Добрата новина е, че при навременна диагностика на кератоконус и правилно лечение е напълно възможно зрението да се запази и качеството на живот да се поддържа на добро ниво. Въпросът, пред който много пациенти се изправят с времето, е: „Кога капките за кератоконус и контактните лещи вече не са достатъчни и кога се налага хирургично лечение?“ В тази статия даваме ясен и изчерпателен отговор.

Какво е кератоконус и как се развива?

Кератоконусът е дегенеративно заболяване, при което роговицата на окото постепенно изтънява. В резултат на това тя придобива конусовидна форма вместо нормалната куполообразна. Това изкривяване нарушава пречупването на светлината, което води до лошо зрение.

Симптомите на кератоконус се развиват бавно и включват:

• Замъглено и изкривено зрение, което трудно се коригира с обикновени очила;
• Нарастващ неправилен астигматизъм и късогледство;
• Повишена чувствителност към светлина и ореоли около източници на светлина;
• Зачестяване на смяната на диоптрите;
• В напреднали стадии се забелязва видимо изпъкване на роговицата.

Ранното откриване на кератоконус е важно, тъй като навременното лечение може да забави прогресията на заболяването и да помогне за запазване на зрението.

Какви са основните причини за кератоконус?

Точната причина за развитието на кератоконус не е напълно изяснена, но се смята, че заболяването е свързано с комбинация от генетични и външни фактори.

• Генетични фактори

Очното заболяване се среща по-често при хора с фамилна история.

• Постоянна алергия, водеща до често търкане на очите

Алергиите са доказан рисков фактор, тъй като механичното въздействие при търкане на окото уврежда структурата на роговицата.

• Ултравиолетови лъчи

Продължителното излагане на ултравиолетови лъчи без слънчеви очила също се свързва с прогресирането на заболяването.

Диагностиката на кератоконус се извършва от офталмолог с помощта на корнеални топографи. Това са специализирани устройства, които картографират формата на роговицата с висока прецизност. Ранният скрининг на предполагаем кератоконус заема съществена роля на образната диагностика на роговицата. Тя е златен стандарт при скрининг на предполагаем кератоконус.

Спазването на редовни очни прегледи е от съществено значение за проследяване на прогресията.

Кога консервативното лечение не е достатъчно?

В началните стадии на заболяването зрението може да се коригира успешно с очила или меки контактни лещи. С прогресиране на изтъняването на роговицата обаче обикновените средства за корекция не са достатъчни.

Следващата стъпка обикновено са твърдите контактни лещи (RGP - твърди газопропускливи лещи). За разлика от мека контактна леща, твърдата леща не се адаптира към деформираната роговица, а създава равна пречупваща повърхност над нея. При много пациенти твърдите контактни лещи осигуряват задоволителна зрителна острота с години.

Ето в кои случаи консервативното лечение не може да бъде в помощ:

• Наличие на процес на изтъняване на роговицата на окото и деформация, която прогресира въпреки лечението;
• Твърдите контактни лещи вече не се понасят или не осигуряват добро зрение;
• Зрението се влошава бързо и се налага смяна на диоптрите на 6 -12 месеца;
• Настъпва внезапно подуване на роговицата поради разкъсване на вътрешен слой;
• Роговицата е с опасно малка дебелина.

Именно в тези случаи офталмологът обсъжда с пациента хирургичните варианти. Важно е да се знае, че популярната вече лазерна корекция на зрението (LASIK и подобни процедури) е противопоказана при кератоконус. Тя допълнително изтънява вече отслабената роговица и може да ускори прогресията на очното заболяване.

Хирургични подходи при кератоконус

Съвременната офталмология предлага няколко хирургични метода при кератоконус, всеки подходящ за различен стадий и степен на прогресия.

Корнеален крослинкинг (CXL)

Корнеалният крослинкинг е минимално инвазивна процедура и е първа линия на хирургично лечение при прогресиращ кератоконус. Принципът е прост, но ефективен: роговицата се насища с рибофлавин (витамин В2) и след това се облъчва с контролирана доза ултравиолетови лъчи. Това създава нови кръстосани връзки между колагеновите влакна, укрепва структурата на роговицата и спира или забавя значително прогресията.

Крослинкингът обаче не подобрява вече настъпилата деформация. Той само я стабилизира. Затова е най-ефективен при ранна до умерена степен на заболяването, когато роговицата все още е с достатъчна дебелина.

Импланти за кератоконус (ICRS - Intrastromal Corneal Ring Segments)

Имплантите за кератоконус (интрастромални роговични сегменти) представляват малки полукръгли сегменти от синтетичен материал, поставени в средния слой на роговицата. Те механично изравняват деформираната повърхност, подобрявайки пречупването на светлината. Самата хирургическа процедура е обратима, тоест сегментите могат да бъдат отстранени или заменени при нужда. Подходяща е при умерен кератоконус с централна прозрачна роговица.

Трансплантация на роговица

Трансплантацията на роговица (кератопластика) е предназначена за напреднали случаи, при които другите методи не са приложими или са се оказали недостатъчни. Съществуват различни видове. При пълна трансплантация (PKP) цялата роговица се заменя, а при частична (DALK) - само увредените слоеве, като се съхранява вътрешният слой. Частичната трансплантация е за предпочитане, тъй като намалява риска от отхвърляне. Резултатите са много добри, но пълното възстановяване отнема месеци до над година.

Критерии за оперативно лечение

Решението за хирургично лечение при кератоконус се взима индивидуално от офталмолог след задълбочена оценка.

Основните критерии за оперативно лечение са:

• Доказана прогресия - влошаване на топографията на роговицата при провеждането на редовни очни прегледи;
• Дебелина на роговицата - за крослинкинг е необходима минимална дебелина от около 400 микрона според класическия протокол на Дрезден;
• Степен на деформация - умерените форми са подходящи за импланти, тежките - за трансплантация;
• Възраст на пациента - при млади пациенти с прогресиращо заболяване крослинкингът е приоритет;
• Зрителна острота и поносимост към контактни лещи;
• Общо здравословно състояние и наличие на автоимунни или алергични заболявания.

Навременното провеждане на крослинкинг при млади пациенти с прогресираща форма може да предотврати необходимостта от трансплантация в бъдеще. Именно затова редовните очни прегледи и ранната диагностика с корнеални топографи са от първостепенно значение.

Очаквани резултати и възстановяване

Резултатите при всеки пациент зависят от вида на процедурата и стадия на заболяването. При крослинкинг основната цел е стабилизиране, тоест спиране на прогресията. След процедурата пациентите леко подобряват зрението си, като ефектът се установява в рамките на 3 - 6 месеца. Очите в този период са по-чувствителни и има временно замъглено зрение в първите седмици.

При импланти пациентите обикновено усещат подобрение на зрението сравнително бързо - само в рамките на няколко седмици. Все пак в повечето случаи продължава да е необходима корекция с твърди контактни лещи или очила.

При трансплантация на роговица пълното зрително възстановяване е по-дълъг процес: от 6 месеца до 1 - 2 години. Пациентите продължават да се нуждаят от очи или лещи за фина корекция. Важно е да се спазва назначеният режим от очния лекар за поставяне на кортикостероидни капки за кератоконус. Приемът на имуносупресивни препарати за предотвратяване на отхвърляне се налага само за избрани високорискови присадки.

Рискове и потенциални усложнения от хирургичното лечение

Всяка хирургична процедура носи определени рискове. При кератоконус те са сравнително ниски при правилен подбор на пациентите и опитен хирург.

Ето кои са най-често срещаните рискове и възможни усложнения от хирургичното лечение:

При крослинкинг

• Временно замъгляване на зрението и светлочувствителност в първите седмици;
• Инфекция или забавено зарастване на роговицата - рядко, но е нужно стриктно спазване на режима;
• В редки случаи наличие на прогресия въпреки лечението.

При импланти

• Екструзия на пръстена, миграция, отлагания в каналите, помътняване или инфекция;
• Неудовлетворителен зрителен резултат, изискващ корекция или отстраняване;
• Потъмняване около импланта.

При трансплантация

• Отхвърляне на донорската роговица, която изисква продължителна имуносупресивна терапия;
• Инфекция в следоперативния период.

Прогресия на кератоконус в трансплантираната роговица според различни изследвания може да доведе до рецидив в присадката.

Добрата новина е, че при модерните технологии и правилно проследяване усложненията са редки. Препоръчва се избягване на търкане на очите и овладяване на алергиите, ако има такива. 

Заключение

Кератоконусът е заболяване, което изисква активно наблюдение и навременни действия. Консервативното лечение с твърди контактни лещи и медикаменти е ефективно в началните стадии. При прогресивно зрително увреждане и изтъняване на роговицата хирургическата интервенция се оказва необходима за запазване на зрението.

Съвременната офталмология предлага широк спектър от решения: от минимално инвазивния корнеален крослинкинг до трансплантация на роговица при тежките случаи. Ключът е в ранната диагностика, редовните очни прегледи и консултациите с опитен специалист, който ще избере правилния подход за всеки конкретен случай.

При кератоконус времето играе решаваща роля - не отлагайте предприемането на назначеното лечение от офталмолог.

Често задавани въпроси

Източници

• National Library of Medicine - Age-specific Incidence and Prevalence of Keratoconus
• National Library of Medicine - Progressive keratoconus in patients older than 48 years
• National Library of Medicine - Intrastromal corneal ring segments for treating keratoconus