Диабет: симптоми, причини, диагностика и лечение

Диабетът е едно от най-разпространените хронични заболявания в света, като засяга над 589 милиона възрастни по данни на Международната диабетна федерация (2021 г.). 

Очаква се тази бройка да достигне 853 милиона до 2050 г., ако не се вземат сериозни превантивни мерки. 

Почти половината от хората с диабет не знаят, че го имат, докато не настъпят усложнения. Това прави ранната диагностика и информираността изключително важни.

Заболяването засяга не просто кръвната захар, а влияе и на други системи в тялото, като сърдечно-съдовата система, зрението, бъбреците и нервната система.

Кои тревожни сигнали на тялото издават наличието на диабет и може ли да бъде предотвратен, разказват нашите фармацевти. 

Какво е диабет?

Диабетът, известен още като захарен диабет, е хронично заболяване, което възниква, когато организмът не може ефективно да използва или да произвежда достатъчно инсулин. 

Инсулинът е хормон, който регулира нивата на кръвната захар (глюкоза). Глюкозата е основен източник на енергия за клетките в тялото, а инсулинът действа като „ключ“, който позволява на тази захар да влезе в клетките. 

При диабет този процес е нарушен, което води до повишени нива на захар в кръвта - състояние, известно като хипергликемия.

Дългосрочната хипергликемия може да доведе до сериозни увреждания на различни органи и системи, включително сърцето, очите, бъбреците и нервната система. 

Важно е да се подчертае, че диабетът не е едно заболяване, а комплексна група метаболитни разстройства, които имат различни причини, симптоми и подходи за лечение. Независимо от типа, основната характеристика е нарушение в начина, по който тялото обработва глюкозата.

Диабетът може да се развие на всяка възраст, както при деца, така и при възрастни и често остава незабелязан в началните си стадии. 

Видове

Познаването на видовете диабет е от съществено значение за правилното му диагностициране и управление. 

Съществуват няколко основни типа диабет, като всеки от тях има различен механизъм на възникване, рискови фактори и подходи за лечение. 

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува и унищожава инсулин-произвеждащите клетки в панкреаса. В резултат на това тялото спира напълно да произвежда инсулин. 

Обикновено този тип диабет се развива в детството или в младежките години, но може да се появи и при възрастни. Хората, диагностицирани с него, се нуждаят от ежедневни инсулинови инжекции през целия си живот.

Диабет тип 2 е най-разпространената форма, която обхваща около 90% от всички случаи на захарен диабет. При тип 2 организмът произвежда инсулин, но клетките стават нечувствителни към него (инсулинова резистентност). Този тип диабет често се развива при възрастни, особено при хора с наднормено тегло, ниска физическа активност и фамилна предразположеност. 

От своя страна, гестационният диабет се развива по време на бременност и обикновено изчезва след раждането. Причината е хормоналният дисбаланс, който прави организма временно по-резистентен към инсулина. 

Гестационният диабет изисква сериозен контрол, защото може да доведе до усложнения както за майката, така и за бебето. 

При жените, които страдат от него по време на бременността, съществува по-голям риск на развитие на диабет тип 2 по-късно.

Съществуват и по-редки форми на диабет. Това са моногенен диабет (наследствени мутации в един ген) и вторичен диабет, който се появява като следствие от други заболявания или употреба на определени медикаменти (напр. кортикостероиди).

Симптоми на диабет

Симптомите на диабета се развиват постепенно, особено при тип 2 и могат да останат незабелязани за дълъг период от време. 

Това е една от причините заболяването да бъде диагностицирано едва, когато вече са налице усложнения. 

Въпреки това има няколко характерни признака, които могат да насочат вниманието към възможно наличие на диабет. 

Ето кои са симптомите, които изискват внимание:

• Често уриниране (полиурия) - повишените нива на кръвната захар карат бъбреците да работят по-усилено, за да филтрират и отделят излишната захар чрез урината.
• Постоянна жажда (полидипсия) - загубата на течности чрез уринирането води до дехидратация и силна нужда от прием на течности.
• Засилен апетит (полифагия) - клетките не могат да усвоят глюкозата и изпращат сигнали за глад, което води до повишен апетит.
• Необяснима загуба на тегло - най-често се наблюдава при тип 1, тъй като организмът започва да разгражда мускулна и мастна тъкан, за да си набави енергия.
• Умора и отпадналост - липсата на глюкоза в клетките води до усещане за постоянна умора.
• Замъглено зрение – високите нива на захар влияят на течностите в очите, което може да предизвика временни зрителни проблеми.
• Бавно зарастващи рани и чести инфекции - диабетът отслабва имунната система и нарушава способността на тъканите да се възстановяват.

Характерни също за жените, страдащи от диабет, са повтарящи се гъбични инфекции и сърбеж в интимната зона, докато при мъжете често се наблюдава еректилна дисфункция и ниско либидо. 

Причини за диабет

Причините за развитието на диабет са комплексни и варират според типа на заболяването. 

Общото между всички видове диабет е нарушената способност на организма да регулира нивата на кръвната захар, но пътят до това състояние може да бъде различен.

Причините за диабет тип 1 не са напълно изяснени, но се смята, че основна сред тях е генетичната предразположеност, съчетана с външни фактори като вирусни инфекции. 

Диабет тип 2 е състояние, което се дължи на инсулинова резистентност. Рисковите фактори най-често са наднормено тегло, особено в талията, физическа неактивност, богато на захари хранене, хормонални нарушения, стрес и напреднала възраст.

Гестационния диабет пък често е резултат от наднормено тегло преди поява на бременността, възраст над 30 години или предишна бременност с гестационен диабет. 

Важно да подчертаем, че фамилната обремененост също носи своите рискове и за двата вида диабет, но не е определяща за развитието, колкото външните фактори.

Диагностика на диабет

Диагностиката на диабета се извършва чрез лабораторни изследвания на нивата на кръвната захар, които се използват както за потвърждаване на заболяването, така и за проследяване на неговото развитие. 

Важно е да се отбележи, че диагнозата не се поставя само въз основа на един тест, а чрез потвърждение с няколко измервания или симптоми.

Основни методи за диагностика включват на първо място измерване на кръвната захар в лабораторни условия сутрин и на гладно, след поне 8 часа без прием на храна. 

Това изследване обаче не дава информация за глюкозната поносимост, затова добрата практика насочва към орален глюкозо-толерантен тест. По време на теста пациентът изпива разтвор със 75 гр глюкоза с вода и в следващите два часа се измерва нивото на кръвната захар, за да се проследи инсулиновия отговор. 

Към тези две изследвания за установяване на диабет се прави и така наречения гликиран хемоглобин, който позволява да се проследи средното ниво на кръвна захар през последните 2-3 месеца. 

След поставяне на диагнозата, се извършват и други кръвни и уринни тестове, за да се оцени функцията на бъбреците, сърдечносъдовия риск и състоянието на очите и нервната система. 

При съмнение за диабет тип 1 може да се направят антитяло тестове (GAD, IA2 и др.).

Лечение на диабет

Лечението на диабет не се свежда до едно единствено решение. То е комплексен и индивидуален процес, който включва промени в начина на живот, медикаментозна терапия, редовен мониторинг на кръвната захар и активна роля на пациента в управлението на заболяването. 

Целта е не само контролиране на нивата на глюкоза в кръвта, но и предотвратяване на усложнения и запазване на качеството на живот.

Част от лечението включва здравословно и балансирано хранене с нисък гликемичен индекс и промяна в телесното тегло. Доказано е, че дори 5 - 10 % намаление на телесната маса може да подобри значително състоянието. 

Редовната физическа активност също е от значение, като е важно тя да е съобразена с индивидуалните възможности на всеки пациент. 

От съществено значение също е да се премахнат нездравословните навици като пушене, прием на алкохол и да се намали възможно най-много нивото на стрес. 

Въпреки че диабетът не може да бъде излекуван напълно, той може да бъде ефективно контролиран до толкова, че да не пречи на нормалния живот. 

Медикаментозно лечение на диабет

Медикаментозното лечение на диабет е част от комплексния подход за поддържането на това състояние, като има за цел да подобри контрола върху кръвната захар. Едновременно с това то минимизира риска от хипогликемия и дългосрочни усложнения. 

Изборът на лекарства зависи от типа диабет, възрастта, здравословното състояние на пациента, както и от реакцията на организма към предходно лечение. 

Основното медикаментозно лечение включва лекарства като:

• Метформин - подобрява чувствителността към инсулина и има положително въздействие върху теглото. 
• Сулфанилурейни производни - стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин, но при него съществува риск от хипогликемия и покачване на тегло.
• Инхибитори - глиптини и SGLT2 инхибитори. Глиптините действат чрез повишаване на нивата на инкретини - хормони, които регулират инсулина след хранене, докато SGLT2 инхибиторите помагат за отделянето на излишната глюкоза чрез урината. Те понижават кръвната захар, подпомагат отслабването и имат кардиопротективен ефект.

Съществуват и инжекционни медикаменти, които не са инсулин, като лираглутид и семаглутид. Те подобряват усещането за ситост, забавят изпразването на стомаха и увеличават отделянето на инсулин. Така помагат също за намаляване на теглото и имат положителен ефект върху сърдечно-съдовата система.

Инсулиновата терапия се прилага при случаи като много напреднал диабет тип 2 с усложнения и при диабет тип 1, при който инсулинът се прилага от момента на диагностициране.

Съществуват различни видове инсулин:

• Бързодействащ - прилага се между храненията.
• Базален - осигурява стабилно ниво на кръвната захар през целия ден.
• Комбиниран - съчетание от другите два вида.

Що се отнася до гестационния диабет, при него първата стъпка обикновено е диета и физическа активност. Ако това не е достатъчно, се прилага инсулин, тъй като повечето перорални лекарства не са безопасни по време на бременност.

Важно е да споменем, че медикаментозното лечение е динамичен процес, който може да се променя с времето. Редовният контрол от лекар и персонализираният подход са ключови дългосрочното овладяване на заболяването. 

Диета при диабет

Диетата играе централна роля в управлението на диабет независимо от неговия тип. Правилното хранене не само помага за контрол над кръвната захар. То подпомага поддържането на здравословно тегло, подобрява нивата на холестерол и кръвно налягане и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. 

Правилният хранителен режим може дори да забави нуждата от медикаменти при много хора с диабет тип 2.

Основните принципи на хранене при диабет включват:

• Ограничаване на въглехидратите - въглехидратите пряко влияят на нивата на кръвната захар, затова е важно не само тяхното количество, но и качество. За предпочитане са бавните (сложни) въглехидрати с нисък гликемичен индекс, като пълнозърнести храни, бобови култури, овес, зеленчуци. Избягват се рафинирани захари, бяло брашно, сладки изделия и подсладени напитки.
• Редовни хранения - яденето на малки порции през равни интервали от време (напр. 3 основни хранения и 1-2 междинни закуски) помага за поддържане на стабилни нива на кръвна захар. Избягването или пропускане на хранения е не само непрепоръчително, но може да бъде и критично за хора, които приемат инсулин или лекарства.
• Прием на белтъчини и мазнини - храните, богати на протеини (риба, месо, яйца, бобови, ядки) са важна част от всяко хранене, тъй като не повишават рязко кръвната захар. Полезните мазнини като тези от зехтин, авокадо, ядки и семена са за предпочитане пред наситените и трансмазнините (от пържени и пакетирани храни).
• Прием на фибри - храните, богати на фибри, забавят усвояването на захарта и подобряват чувството за ситост. Такива са зеленчуци, плодове с обелка, пълнозърнести храни, ленено семе и бобови растения.
• Хидратация - водата е най-добрият избор, а захарните напитки, сокове (дори и натурални) и алкохолът в големи количества трябва да се избягват. 

Добре е да знаете, че няма универсална диета при диабет. Най-добрият режим е този, който е устойчив във времето, отговаря на вкусовите предпочитания и начина на живот на човека и същевременно поддържа добър гликемичен контрол.

Физическа активност и диабет

Физическата активност е един от най-ефективните начини за контрол на диабета. Тя подобрява чувствителността на клетките към инсулина, подпомага контрола на теглото, регулира кръвното налягане и понижава риска от сърдечно-съдови заболявания.

Като най-подходяща физическа активност се препоръчват лекото кардио (разходка например) и силовите упражнения. Половин час на ден умерено интензивна активност поне 5 дни седмично са напълно достатъчни да подпомогнат управлението на диабета. 

Важно е да подчертаем, че при диабет тип 1 или при лечение с инсулин трябва да се внимава за хипогликемия. Добре е да се носи вода и храна при по-продължителни тренировки в случай на рязък спад на кръвната захар. 

Както и при храненето, тук отново важи, че няма най-подходяща тренировка или вид спорт. Най-важното е движението да носи удоволствие, за да се превърне в устойчив начин на живот.

Следене и управление на нивата на кръвната захар

Контролът на кръвната захар е в основата на успешното лечение на диабет. Целта е да се поддържат стабилни стойности, без резки покачвания (хипергликемия) или спадове (хипогликемия). Това предпазва организма от дългосрочни усложнения. 

Най-разпространеният метод е чрез глюкомер, който позволява нивата на кръвна захар да бъдат измервани на гладно, след хранене и преди сън. Съществуват и удобни непрекъснати глюкозни сензори, които са подходящи и за деца и работят с приложение на телефона, до което родителят постоянно има контрол.

Балансът в нивата на кръвната захар може да бъде постигнат и чрез прием на хранителни добавки. Те съдържат съставки като хром, алфа-липоева киселина, витамини от групата В и други, които допринасят за нормалния метаболизъм и за по-доброто усвояване на глюкозата.

Профилактика на диабет

Профилактиката на диабета, особено на тип 2, е напълно възможна и има огромно значение за общественото здраве. Повечето случаи се развиват постепенно, в течение на години и често са резултат от комбинация между генетична предразположеност и нездравословен начин на живот. 

Добрата новина е, че навременните промени в ежедневието могат не само да забавят появата на диабет, но и напълно да го предотвратят при хора с повишен риск.

Един от най-важните елементи в превенцията е поддържането на здравословно тегло. Това може да се постигне чрез умерено, но устойчиво отслабване, комбинирано с редовна физическа активност. Препоръчват се поне 150 минути умерена активност седмично. 

Храненето също играе ключова роля. Превантивната диета трябва да е богата на фибри, пълнозърнести храни, зеленчуци и полезни мазнини и бедна на преработени продукти, рафинирани захари и наситени мазнини. Важно е да се поддържа редовен режим на хранене, без преяждане и без пропускане на основни хранения.

Не по-малко значими са контролът върху стреса и осигуряването на качествен сън. Хроничният стрес и недоспиването повишават хормони като кортизол, които затрудняват регулирането на кръвната захар и водят до инсулинова резистентност.

И не на последно място - редовните профилактични прегледи са особено важни за хора с фамилна обремененост, наднормено тегло, високо кръвно налягане или повишен холестерол. Ранното откриване на преддиабет дава възможност за навременни интервенции, които могат да спрат процеса още преди да се развие реален диабет.

Усложнения при диабет

Когато диабетът не се контролира, може да доведе до сериозни усложнения, които засягат различни органи и системи в тялото. Причината се крие в продължителното наличие на високи нива на кръвна захар, които увреждат кръвоносните съдове и нервите. 

Усложненията могат да бъдат остри или хронични. 

Хронични усложнения са: 

• Диабетна ретинопатия - увреждане на кръвоносните съдове в ретината на окото, което може да доведе до замъглено зрение или дори слепота.
• Диабетна нефропатия - засягане на бъбреците, което в тежки случаи може да прогресира до бъбречна недостатъчност и нужда от диализа.
• Диабетна невропатия - увреждане на нервите, най-често в краката, което води до болка, изтръпване или загуба на чувствителност. Това увеличава риска от рани и инфекции.
• Сърдечно-съдови заболявания - хората с диабет са в значително по-висок риск от инфаркт, инсулт, високо кръвно налягане и атеросклероза.
• Синдром на диабетното стъпало - комбинация от нарушена чувствителност и проблеми с кръвообращението в ходилата, което може да доведе до хронични рани и в тежки случаи – ампутации.

Тези усложнения са развиващи се с времето и засягат качеството на живот, а понякога дори водят до инвалидизация или преждевременна смърт.

Остри усложнения от друга страна са:

• Хипогликемия (ниска кръвна захар) - може да се появи при предозиране на инсулин или лекарства, пропускане на хранене или след интензивна физическа активност. Симптомите включват треперене, изпотяване, замаяност, объркване, а в тежки случаи – загуба на съзнание.
• Хипергликемия (висока кръвна захар) - може да доведе до диабетна кетоацидоза (главно при тип 1) или хипергликемичен хиперосмоларен синдром (при тип 2), като и двете състояния са спешни и изискват болнична помощ.

Тези състояния възникват внезапно. Те са не по-малко застрашаващи живота и изискват адекватна и навременна реакция. 

Често задавани въпроси