Алергичен ринит: Причини, симптоми и лечение

Пролетта е сезонът, който всички с нетърпение очакваме след месеци студено време. Докато обаче едни се наслаждават на природата, за други уханието на пролет не носи облекчение, а сърбеж, кихане и ред други предизвикателства, означаващи една диагноза - алергичен ринит.

Какво представлява това състояние, как да го различите от обикновената настинка и има ли облекчение за него, разказват фармацевтите на Нове Фарм. 

Какво представлява алергичният ринит?

Алергичният ринит е възпалително заболяване на носната лигавица, което се появява при контакт с определени видове алергени. Това най-често са полени, домашен прах, животински пърхот или плесени. Състоянието е хронично и засяга както деца, така и възрастни. 

Причината за него е свръхчувствителност на имунната система, която възприема иначе безвредни вещества като заплаха и предизвиква възпалителен отговор в дихателните пътища. 

В зависимост от продължителността и честотата, алергичният ринит се дели на сезонени целогодишен. Сезонният се появява през пролетта при активност на полените, а целогодишният е провокиран от постоянни алергени като прах или домашни любимци. 

Симптоми при алергичен ринит

Алергичният ринит се характеризира с редица типични прояви, които варират по интензитет в зависимост от сезона, околната среда и индивидуалната чувствителност.

Най-честите симптоми включват:

• Обилна хрема с воднист секрет; 
• Постоянен сърбеж в носа, очите, небцето и гърлото;
• Често кихане, както и назална конгестия, която затруднява нормалното дишане; 
• Зачервяване на очите, сълзене и парене, което понякога се бърка с очна инфекция.

В някои случаи симптомите могат да се разпространят към долните дихателни пътища, предизвиквайки кашлица, хрипове или дори астматични пристъпи.

Тъй като лигавицата на носа и очите е основната засегната зона, продължителното дразнене води до дискомфорт, умора и затруднена концентрация. Не е необичайно симптомите да се влошат през нощта или рано сутрин, особено ако има наличие на алергени в спалното помещение. 

Причини и рискови фактори за обостряне на алергичния ринит

Основната причина за алергичен ринит е реакцията на имунната система към определени видове алергени, които в повечето случаи не засягат останалите хора. 

Най-честите провокатори на състоянието са:

• Полени от дървета, треви и плевели;
• Домашен прах;
• Акари;
• Животински косми;
• Гъбички и плесени. 

При вдишване тези частици достигат до носната лигавица, предизвиквайки освобождаване на хистамин - вещество, което стои в основата на възпалителното заболяване и отключва неприятни симптоми.

Съществуват фактори, които допълнително предразполагат към това състояние като: 

• Генетична предразположеност към алергии;
• Живот в по-голяма градска среда със замърсен въздух;
• Излагане на тютюнев дим;
• Влага и мухъл у дома;
• Дългосрочен контакт с домашни любимци. 

Понякога стресът и промените в хормоналния баланс могат допълнително да засилят реакциите. 

За намаляване на рисковете от усложнения е важно не само навременно лечение на алергичен ринит, но и ограничаване на контакт с алергените.

Как се диагностицира състоянието?

Диагностицирането на алергичен ринит започва с подробна медицинска история и описание на симптомите, които пациентът изпитва като хрема, запушен нос, сърбеж, кихане и зачервяване на очите. 

Лекарят ще попита също кога се появяват оплакванията, колко често се проявяват и дали има ясна връзка с определени сезони, среди или дейности. 

Физическият преглед включва оглед на носната лигавица, която често е подута и бледа при наличие на алергия.

За по-точна диагностика се правят алергологични изследвания - най-често кожни или кръвни тестове за специфични IgE антитела. Тези методи помагат да се установят конкретните видове алергени, към които организмът реагира. 

В някои случаи се прилага и риноскопия за оглед на вътрешността на носа, особено ако се подозира наличие на допълнителни състояния като полипи.

Лечение и овладяване на симптомите

Лечението на алергичен ринит цели да облекчи симптомите, да намали възпалението на лигавицата и да предотврати повторни обостряния. То обикновено включва комбинация от медикаментозна терапия и промени в начина на живот. Подходът зависи от тежестта на симптомите и честотата на пристъпите.

Най-често използваните лекарства за алергичен ринит включват:

• Антихистамини - блокират действието на хистамина и намаляват сърбежа, кихането, хремата и зачервяването на очите.
• Кортикостероидни назални спрейове - намаляват възпалението в дихателните пътища и лигавицата.
• Деконгестанти - облекчават назалната конгестия (запушването на носа), но са подходящи само за краткосрочна употреба.
• Противоалергични лекарства, включително левкотриенови антагонисти - особено полезни при съпътстваща астма.

За овладяване на симптомите допълнително се препоръчва:

• Избягване на контакт с алергените (полени, прах, животни);
• Използване на пречистватели на въздуха;
• Редовно почистване на дома без химикали, които могат да подразнят и без това възпалената лигавица;
• Почистване на носа със солеви разтвори.

При тежки и резистентни случаи се прилага имунотерапия - т.нар. ваксинация срещу алергия, при която организмът се приучава постепенно да не реагира на конкретния алерген.

Системната терапия значително подобрява състоянието и предотвратява хронифициране на възпалителното заболяване. 

Активност на полените през годината

Алергичният ринит често се обостря в определени периоди от годината в зависимост от активността на полените. Това е особено характерно за сезонния тип, при който симптомите се появяват в резултат на контакт с полени от дървета, треви и плевели. Тези микроскопични частици се разпространяват във въздуха, попадат върху лигавицата на носа и очите и предизвикват алергична реакция.

Годишният цикъл на полените обикновено изглежда така:

• Пролет (март - май) - доминират полените от дървета като бреза, леска, топола. Това е пикът за пролетните алергии.
• Лято (юни – юли) - активни са тревните полени като райграс, тимотейка, власатка. Те са едни от най-агресивните алергени и причиняват силни реакции.
• Късно лято и есен (август - октомври) - появяват се полени от плевели като пелин и амброзия. Амброзията е силен дразнител, чиято концентрация в България расте.
• Зима (ноември – февруари) - активността на полените рязко намалява, но при целогодишен алергичен ринит симптомите могат да се дължат на прахови акари, плесени и животински косми. Това са алергени, които не зависят от сезона.

При високи стойности се препоръчва прием на антихистамини и ограничаване на времето на открито, особено сутрин, когато концентрацията на полени е най-голяма.

Навременното съобразяване със сезонната динамика подпомага за по-ефективно лечение и минимизира нуждата от силни противоалергични лекарства.

Алергичен ринит при деца

Алергичният ринит засяга не само възрастни, но и голям брой деца, като симптомите често се бъркат с обикновена настинка или хронична хрема. За разлика от вирусните инфекции, алергичният ринит не е придружен с повишена температура и продължава седмици или дори месеци при наличие на постоянни алергени. 

При децата състоянието често води до смущения в съня, трудности с концентрацията и раздразнителност.

Типични симптоми при децата са:

• Водниста хрема и запушване на носа, често само от едната ноздра;
• Често кихане, сърбеж в носа, очите и гърлото;
• Търкане на носа с длан;
• Зачервяване на очите, сълзене и оток на клепачите;
• Тъмни кръгове под очите.

Лечението на алергичен ринит при деца изисква деликатен и индивидуален подход. Най-често се използват антихистамини с подходяща детска дозировка, както и локални лекарства за алергичен ринит под формата на спрейове, одобрени за употреба в детска възраст. 

Важно е родителите да се консултират с алерголог преди започване на терапия.

Често задавани въпроси