Видове невродегенеративни заболявания и как да ги разпознаете

Невродегенеративните заболявания продължават да бъдат сериозно предизвикателство за съвременната медицина. 

При тези прогресиращи състояния нервните клетки постепенно губят своята функция или загиват, което води до влошаване на мозъчната дейност. 

Невродегенеративните заболявания засягат милиони хора по целия свят. Причините за развитието им могат да бъдат както генетични, така и свързани с начина на живот.

Деменцията, болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер са най-често срещаните патологии. Всяка има свои собствени клинични характеристики и симптоми.

Разбирането на природата на невродегенеративните заболявания е изключително важна както за лекарите, така и за пациентите и техните семейства. Ранното разпознаване на симптомите и навременната диагностика са ключови за по-добър контрол върху състоянието.

Какво представляват невродегенеративните заболявания?

Невродегенеративните заболявания включват различни видове болести, при които клетките в централната нервна система не функционират правилно или умират. Процесът се нарича дегенерация. В резултат на това нервната система на пациента започва да функционира все по-лошо, защото нервните клетки не са в състояние да се регенерират.

Обикновено симптомите при невродегенеративните болести, които за момента са нелечими, прогресират с времето. Учените обаче разработват нови лечебни средства, които намаляват тяхното развитие.

Основни причини и рискови фактори за невродегенерация

Основните причини за невродегенеративни заболявания са два вида - вродени и придобити. 

Вродените включват генетични заболявания, които могат да бъдат наследствени.

Придобитите причини са свързани с:

• Злоупотреба с алкохол;
• Инфекция на нервната система;
• Метаболитни невропатии;
• Травматични увреждания;
• Инсулт;
• Психотропни вещества. 

Те започват да се развиват по-късно в живота.

Най-често срещаните видове невродегенеративни заболявания

Групата от невродегенеративните заболявания е голяма. Нека разгледаме каква е тяхната специфика и характерна симптоматика.

Болест на Алцхаймер

Болестта на Алцхаймер е най-често срещаната форма на деменция. Тя засяга паметта, мисленето и поведението. 

Болестта е провокирана от хронично възпаление, което уврежда невроните - клетките в мозъка, които пренасят съобщения. Тези важни невротрансмитери не могат да комуникират помежду си толкова добре, колкото преди. Крайният резултат е невронна загуба.

Клиничният ход на болестта на Алцхаймер се разделя на три стадия: лек, умерен и тежък.

В ранния стадий пациентите могат да изпитват затруднения при запомнянето на нови събития. Освен това те могат да се объркват относно времето и пространството и да имат проблеми с планирането и решаването на казуси.

Умереният стадий се характеризира с по-изразено увреждане на паметта, дезориентация, промени в личността и поведението, както и затруднения в говора.

В тежкия стадий пациентите губят способността си да поддържат разговор. Те се нуждаят от помощ с всички аспекти на ежедневието и могат да имат проблеми с преглъщането и контролирането на телесните функции.

До момента не е открит начин за възстановяване на неврони при пациенти с Алцхаймер.

Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване след Алцхаймер. При тази болест има дегенерация на допаминергичните неврони. Резултатът е - дефицит на допамин, невротрансмитер, отговорен за контрола на движението. Освен това се развива и дисфункция на глиални клетки, които са отговорни за здравето на невроните.

Пациентите с Паркинсон изпитват различни моторни нарушения. 

Класическите двигателни симптоми включват:

• Тремор в покой;
• Мускулна ригидност;
• Брадикинезия (забавяне на движението);
• Постурална нестабилност. 

Треморът обикновено започва в едната ръка и в крайна сметка се разпространява към други крайници. Ригидността е свързана с повишен мускулен тонус, затрудняващ пасивното движение. Брадикинезията се характеризира не само със забавяне на движението, но и с намаляване на неговата амплитуда и затруднена първоначална двигателна активност. Постуралната нестабилност се развива в късните стадии и значително увеличава риска от падания.

Немоторните симптоми на болестта на Паркинсон често предхождат двигателните прояви и включват:

• Депресия;
• Тревожност;
• Нарушения на съня;
• Когнитивни нарушения;
• Автономна дисфункция (запек, ортостатична хипотония, дисфункция на урината); 
• Загуба на обоняние;
• Болкови синдроми.

Те могат значително да намалят качеството на живот на пациентите.

Болест на Хънтингтън

Болестта на Хънтингтън е генетично заболяване на нервната система. Те е описана за първи път от американския лекар Джордж Хънтингтън през 1872 г. 

Болестта се проявява между 30 и 50-годишна възраст, въпреки че може да се развие по-рано или по-късно. При нея има нарушена пластичност на нервната система, което води до хореични движения, деменция и промени в личността.

Болестта прогресира и се стига до необратими промени в мозъка, което се отразява негативно на пациента. Терапията обикновено е симптоматична. 

Пациентите с болестта на Хънтингтън се лекуват от няколко специалисти - невролози, психиатри, психолози и физиотерапевти.

Амиотрофична латерална склероза

Амиотрофичната латерална склероза е сериозно и прогресиращо невродегенеративно заболяване. То води до трайно увреждане на централните и периферните двигателни неврони. 

Болестта обикновено се диагностицира между 50 и 70-годишна възраст и засяга мъжете приблизително 1,7 пъти по-често от жените. Постепенното при ALS (Amyotrophic Lateral Sclerosis) се стига до разрушаване на невронните структури, отговорни за движението. Човек изпитва мускулна слабост и е със затруднено движение. При напредналите стадии се появяват трудности с говора, храненето и дишането.

Множествена склероза (МС)

Множествената склероза е автоимунно заболяване и се характеризира с мултифокални лезии на мозъка и гръбначния мозък. Нейните симптоми варират значително в различните етапи. Те могат да бъдат интермитентни, появяващи се и изчезващи периодично. 

От самото начало и на по-късен етап симптомите на множествена склероза могат да включват:

• Мускулна слабост и нарушена координация;
• Умора, замаяност, проблеми със зрението;
• Намален интелектуален капацитет;
• Мравучкане и изтръпване в крайниците;
• Нарушена реч;
• Болки в тялото;
• Неволево изпускане на червата и урина (в тежки случаи);
• Парализа на лицевия нерв и други.

В тежки или напреднали случаи, множествената склероза при жените и мъжете може да бъде съпроводена с усложнения. Въпреки че МС остава нелечимо заболяване, тя има много по-добра прогноза от амиотрофичната латерална склероза.

Деменция с телца на Леви

Деменцията е синдром, характеризиращ се с прогресиращ спад в когнитивните функции. 

Медицинските специалисти я определят като комплекс от симптоми, които включват нарушения в 

• Паметта;
• Мисленето;
• Ориентацията;
• Разбирането;
• Смятането;
• Ученето;
• Речта;
• Преценката. 

Един от видовете деменция е деменцията с телца на Леви. Тя се характеризира с наличието на специфични протеинови структури, наречени телца на Леви, в мозъка.

Един от основните симптоми на деменцията с телца на Леви е когнитивното увреждане. Пациентите могат да имат проблеми с вниманието, изпълнителните функции и визуално-пространствените способности. Болните често изпитват различни двигателни нарушения и проблеми със съня.

При пациенти с деменция с телца на Леви се стига до психиатрични разстройства и налудности.

Фронтотемпорална деменция

Фронтотемпоралната деменция (ФТД) е общ термин за няколко вида деменция, характеризиращи се с прогресивна дегенерация на фронталния и темпоралния лоб на мозъка. Тези мозъчни области са свързани с личността, поведението и езика.

При фронтотемпоралната деменция части от темпоралния и фронталния лоб се свиват по размер, тоест атрофират. 

Симптомите на болестта зависят от засегнатата част от мозъка. Болестта започва между 40 и 65-годишна възраст, въпреки че може да се появи и по-късно в живота. Тя представлява около 10-20 % от случаите на деменция с ранна поява.

При хора с фронтотемпорална деменция симптомите обикновено се появяват заедно в клъстери, засягащи специфични области. 

Най-честите от тях са екстремни промени, които се изразяват в крайно неподходящо и неадаптивно социално поведение:

• Загуба на емпатия и други междуличностни умения;
• Загуба на задръжки;
• Лоша лична хигиена;
• Промени в хранителните навици;
• Нарушения в езиковите умения.

Фронтотемпоралната деменция може да бъде погрешно диагностицирана като психично заболяване или болест на Алцхаймер. Това заболяване е вторият най-често срещан вид деменция с ранно начало след Алцхаймер.

Как да разпознаем ранните симптоми на невродегенеративните заболявания?

Симптомите на невродегенерация могат да се появят постепенно и незабелязано от пациента и околните в ранните етапи. Първоначалните признаци на невродегенеративните заболявания често са прикрити като нормално стареене или стрес, което води до закъсняло търсене на медицинска помощ. Разбирането на ранните признаци на деменция, болест на Паркинсон и болест на Алцхаймер помага за започване на навременна диагностика и лечение.

Когнитивните симптоми на невродегенерация са свързани с постепенна загуба на паметта, особено краткосрочната памет, затруднена концентрация и планиране на ежедневните дейности. Пациентите могат да изпитват дезориентация на познати места, да забравят имената на близки или да имат затруднения с намирането на думи по време на разговори. Те изпитват затруднения при вземане на решения, решаване на проблеми и изпълнение на познати задачи.

Нарушенията в периферната нервна система провокират моторни нарушения. Промените в походката, намаленият мах на ръката и затрудненото започване или спиране на движенията могат да бъдат ранни признаци на паркинсонизъм.

Поведенческите и емоционалните симптоми, както и безсънието също могат да предшестват основните прояви на заболяването с години.

Методи за диагностика: как се установяват тези заболявания?

При съмнения за симптоми на невродегенеративни заболявания, е наложително да се посети невролог. Той стартира диагностичния процес като задава няколко въпроса. След това неврологът назначава необходимите изследвания.

Един от начините за диагностициране е ЯМР на мозъка. Това позволява на лекаря да оцени колко напреднало е заболяването. Този тест обаче може да не е достатъчен за поставяне на пълна диагноза. Препоръчва се също и генетично изследване. Така се определят факторите, причинили състоянието.

Диагностиката на невродегенеративните заболявания се е развила много през последните години, благодарение на напредъка в технологиите и правилното разбиране на патофизиологичните им механизми.

Възможности за лечение и забавяне на прогресията

Предотвратяването на невродегенеративните заболявания в XXI век е първостепенна тема на фона на нарастващите случаи на деменция, болест на Паркинсон и Алцхаймер. Изследванията показват, че до 40% от случаите на деменция могат да бъдат предотвратени или забавени чрез промяна на рисковите фактори и следване на здравословен начин на живот. Ранното прилагане на превантивни мерки може значително да намали риска от когнитивни нарушения в напреднала възраст и да подобри качеството на живот.

Разбирането на взаимовръзките между невродегенеративните заболявания, техните общи механизми и клинични прояви е важно за разработване на ефективни диагностични и терапевтични стратегии, както и на компенсаторни подходи за пациентите. Последните постижения в генетиката предлагат нови възможности за ранно откриване и лечение на тези заболявания.

Съвременни подходи към диагностиката и лечението

Персонализираната медицина става все по-важна в областта на невродегенеративните заболявания. 

Генетичните тестове могат да идентифицират мутации, които причиняват наследствени форми на заболяване и да идентифицират генетични рискови фактори. Анализът на биомаркерите в цереброспиналната течност (бета-амилоид, тау протеини, неврофиламенти) позволява да се направи оценка на активността на невродегенеративните процеси и да се предвиди хода на заболяването. Разработването на нови кръвни биомаркери прави диагностиката по-достъпна и по-малко инвазивна за пациентите.

Последните изследвания в областта на невродегенеративните заболявания откриват революционни възможности за ранно откриване и лечение. Международен екип от учени вече е представил иновативен подход за разбиране на общите механизми, лежащи в основата на развитието на тези патологии. Това ще предостави нови възможности за лечение на база съвременни подходи за интервенции за невропластичност.

Фармакологични терапии

Лечението на невродегенеративните заболявания за момента все още остава симптоматично. При Алцхаймер се използват инхибитори на холинестеразата, а при Паркинсон - допаминергична заместителна терапия. Хирургични лечения, включително дълбока мозъчна стимулация, се прилагат при пациенти с прогресиращи форми на заболяването.

Роля на храненето и добавките

Спазването на здравословно хранене има ключова роля в предотвратяване появата на невродегенеративни заболявания. 

Средиземноморската диета, богата на омега-3 мастни киселини, антиоксиданти, зеленчуци, плодове и ядки, показва най-добри резултати по отношение защитата на мозъка. Редовната консумация на риба, зехтин, горски плодове и листни зеленчуци осигуряват основни хранителни вещества и намаляват възпалението. Ограничаването на захарта, трансмазнините и прекомерно преработените храни също съдейства за запазване на когнитивната функция.

Прекомерната употреба на алкохол е рискова за развитие на невродегенеративни болести. В този аспект спирането или максималното ограничаване на приема на алкохолни напитки е ключово за здравето на мозъка.

Ниските нива на витамин D са свързани с по-висок риск от деменция според редица проучвания. Приемът му като добавка в адекватни дози може да помогне за поддържане на мозъка в добро работно състояние. Все още обаче се провеждат изследвания в тази насока.

Физическа активност и когнитивни упражнения

Физическата активност е едно от най-ефективните средства за предотвратяване на невродегенеративните заболявания. Редовните аеробни упражнения подобряват мозъчния кръвоток, стимулират неврогенезата и повишават нивата на невротрофични фактори. Препоръчва се човек да има поне 150 минути седмично умерена физическа активност като ходене, плуване, танци, каране на колело и други.

Когнитивните упражнения, като изучаване на нови езици, четене, решаване на пъзели и кръстословици, както и свирене на музикални инструменти, подпомагат поддържането на невропластичността на мозъка. Те могат да намалят риска от когнитивни дефицити.

Управление на стреса и качеството на съня

Множество изследвания в последните 10 години сочат, че има високи нива на хроничния стрес в съвременното общество, които влияят върху невродегенерацията. 

Разработени са различни терапевтични стратегии за намаляване на невродегенеративни заболявания със специален фокус върху понижаване нивата на хроничните стрес фактори.

Някои терапии (йога, медитация) за намаляване на стреса, показват благоприятни ефекти срещу процеса на развитие на невродегенеративни патологии. Въпреки това са необходими още проучвания, за да се разберат напълно последиците от стреса върху невродегенерацията.

Сънят осигурява много функции, които поддържат нормалното състояние на мозъка. Неговите нарушения могат да бъдат един от факторите, допринасящи за развитието на невродегенеративни заболявания. Съвременните изследвания потвърждават, че дори една безсънна нощ може да доведе до нарушена мозъчна функция, тоест човек е с намалена способност за концентрация, сравнима с леко алкохолно опиянение. 

Липсата на сън действа върху мозъка като бавна отрова. През първите 24 часа лишаване от сън концентрацията и времето за реакция намаляват. Хората стават разсеяни и правят грешки при лесни задачи.

След 48 часа лишаване от сън се влошават основни функционални показатели, а когато то стане хронично се нарушава производството на протеини, необходими за невропластичността. 

Изводът е, че всеки човек трябва да се грижи за качеството на своя сън и да спазва редовен режим на работа и почивка, за да запази здравето на своята централна нервна система.

Заключение: Как да се грижим за мозъчното си здраве в дългосрочен план?

Проблемите с мозъчното здраве засягат все по-голяма част от населението в света. Всяка профилактика на невродегенеративни заболявания има значение - човек трябва да полага все повече специални грижи за себе си, за да намали риска от невродегенеративни проблеми. Това означава редовни медицински прегледи, здравословен начин на живот и намаляване на хроничния стрес.

Поддържането на здравето на мозъка не е трудно, но е необходима работа в дългосрочен аспект за стабилно психо-емоционално състояние.

Често задавани въпроси

Източници:

• Mayo Clinic - Multiple sclerosis;
• PubMed - Time-trend evolution and determinants of sex ratio in Amyotrophic Lateral Sclerosis;
• PubMed - Diagnostic Criteria for Dementia with Lewy Bodies;
• NCBI - GRN Frontotemporal Dementia;
• Wikipedia - Болест на Паркинсон.