Видове шарка и как да ги различите

Ако сте родител, вероятно сте чували историите за червени пъпки, висока температура и принудителна карантина. А ако сте го преживели като дете, сигурно помните досадния сърбеж и упоритите опити на възрастните да ви намажат с всевъзможни лосиони. 

Да, става дума за шарката – онази болест, която винаги оставя своя „подпис“ върху кожата.

Но шарката не е само една. Всъщност, зад общото ѝ име се крият няколко съвсем различни заболявания, които могат да са сравнително безобидни, като варицела, но и да са по-сериозни като морбили и рубеола. Някои от тях са познати от векове, други могат да бъдат опасни за определени групи хора, но всички те споделят едно – появата на онези характерни обриви. 

Как да различите видове шарки, какво е лечението и можете ли да ускорите възстановяването, разказват нашите фармацевти. 

Варицела

Варицелата, известна още като лещенка, е силно заразно вирусно заболяване, причинено от Varicella-Zoster Virus (VZV). 

Най-често варицелата засяга деца, но при възрастни може да протече по-тежко. Характеризира се с обрив от сърбящи мехурчета, които се появяват на етапи по различни части на тялото. 

След преболедуване вирусът остава в организма в латентно състояние и може да се реактивира като херпес зостер в по-късен етап от живота.

Инкубационен период

Инкубационният период на варицелата е между 10 и 21 дни, като средно симптомите се проявяват около 14-16 дни след контакт със заразен човек. 

Това означава, че вирусът може да се предава дори преди да са се появили първите видими признаци.

Симптоми

Първите симптоми на варицела наподобяват грип – лека температура, главоболие, отпадналост и загуба на апетит. 

Един до два дни по-късно се появява характерният обрив – малки червени петна, които бързо се превръщат в мехурчета, пълни с бистра течност. Те се разпространяват по лицето, по корема, крайниците и понякога дори в устната кухина и по скалпа. 

След няколко дни мехурчетата се пукат, изсъхват и се покриват с корички. През този период човекът остава заразен, докато всички мехурчета не се покрият с корички, което обикновено отнема около 7-10 дни.

Начин на предаване

Варицелата се разпространява по въздушно-капков път при кашляне, кихане или говорене, както и при директен контакт с течността от мехурчетата. 

Поради високата си заразност, е достатъчно краткотрайно общуване със заразен човек, за да се предаде вирусът. Бременните жени, новородените и хората с отслабена имунна система са изложени на по-висок риск от усложнения.

Начин на лечение

Лечението на варицела е основно симптоматично, тъй като заболяването е вирусно и в повечето случаи преминава самостоятелно в рамките на две седмици. 

За облекчаване на сърбежа се препоръчват охлаждащи лосиони като цинков разтвор или каламин. Антихистамини могат да помогнат за намаляване на сърбежа и дискомфорта. При висока температура се използва парацетамол, но не и аспирин, тъй като той може да доведе до сериозни усложнения при деца. 

Изключително важно е да се избягва разчесването на мехурчетата, за да не останат белези и да не се стигне до бактериална инфекция. В тежки случаи, особено при възрастни и хора с отслабен имунитет, може да се приложи антивирусно лечение с ацикловир.

Съвети за по-бързо възстановяване

Почивката и добрата хидратация са от съществено значение за по-бързото възстановяване от варицела. Носенето на широки и меки дрехи помага да се избегне допълнителното дразнене на кожата. 

Леките душове със студена вода могат да облекчат сърбежа, докато продължителните горещи бани могат да усложнят състоянието. Ноктите при децата трябва да бъдат подрязани късо, за да се предотврати разчесване и инфекции. 

Скарлатина

Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, което е причинено от бактерията Streptococcus pyogenes (група A бета-хемолитичен стрептокок). Характеризира се с висока температура, възпалено гърло, малинов език и типичен ситен обрив по кожата. 

Скарлатината най-често засяга деца на възраст между 2 и 10 години, но може да се появи и при възрастни. Заболяването е сериозно, но с навременно лечение прогнозата е отлична.

Инкубационен период

Инкубационният период на скарлатината е сравнително кратък – между 2 и 5 дни.

Това означава, че след контакт със заразен човек симптомите се появяват в рамките на няколко дни.

Симптоми

Началото на скарлатината е остро, като първите симптоми включват висока температура (38.5-40°C), втрисане, главоболие и отпадналост. 

Един от основните симптоми е силно възпалено гърло с уголемени, зачервени сливици, понякога с бели налепи. Появява се характерен обрив – ситни, червени петънца, които започват от шията и гърдите и се разпространяват по тялото, като най-силно засягат сгъвките на лактите, подмишниците и слабините. Кожата изглежда зачервена и грапава.

Друг отличителен симптом е „малиновият език“ – в началото езикът е покрит с бял налеп, който след няколко дни се изчиства и лигавицата на езика става яркочервена с увеличени папили. 

Лицето на болния може да бъде силно зачервено, но кожата по края до устата остава бледа (т.нар. „блед триъгълник“ на Филатов).

В рамките на 7-10 дни обривът започва да избледнява, а кожата на засегнатите места се лющи, особено по дланите и стъпалата.

Начин на предаване

Скарлатината се предава по въздушно-капков път – при кихане, кашляне или говорене. Заразяването може да стане и чрез директен контакт със слюнка или секрети на болен човек. 

Инфекцията е силно заразна в първите дни от появата на симптомите и може да се предаде и чрез замърсени предмети (играчки, прибори, кърпи).

Болният остава заразен до 24-48 часа след започване на антибиотично лечение. Ако не се лекува, може да остане заразоносител за по-дълъг период.

Начин на лечение

Тъй като скарлатината е бактериално заболяване, лечението изисква антибиотична терапия. Обикновено се предписва пеницилинов антибиотик (амоксицилин), който трябва да се приема 10 дни, дори ако симптомите отшумят по-рано. 

Ако пациентът е алергичен към пеницилин, се предписват алтернативни антибиотици като цефалоспорини или макролиди (азитромицин, кларитромицин). Допълнителното лечение включва температуропонижаващи медикаменти, гаргани с антисептични разтвори и прием на повече вода.

Важно е лечението да се доведе докрай, за да се избегнат усложнения като ревматична треска, гломерулонефрит или отит.

Съвети за по-бързо възстановяване

Пациентът трябва да остане у дома и в покой, докато температурата спадне и антибиотичното лечение намали риска от заразяване на околните.

Поддържането на добра хигиена, редовно миене на ръцете и дезинфекция на личните вещи помагат да се ограничи разпространението на инфекцията. 

След преминаване на болестта, понякога лекарите препоръчват изследване на урина и кръв, за да се изключат евентуални усложнения върху бъбреците или сърцето.

Морбили (дребна шарка)

Морбили е силно заразно вирусно заболяване, причинено от Morbillivirus от семейството Paramyxoviridae. Характеризира се с висока температура, кашлица, конюнктивит и характерен обрив. 

Заболяването е сериозно и може да доведе до тежки усложнения, особено при малки деца и хора с отслабен имунитет. Ваксина срещу морбили е единственият ефективен начин за превенция.

Инкубационен период

Инкубационният период е между 7 и 14 дни (обикновено около 10 дни). 

В този период вирусът се размножава в организма, но симптоми все още не се проявяват. 

Симптоми

Началните симптоми na morbili се появяват постепенно и наподобяват настинка или грип и включват висока температура (39-40°C), която може да продължи няколко дни, суха, дразнеща кашлица, хрема, запушен нос и други проблеми с дихателни пътища, както и отпадналост и конюнктивит.

Около 2-3 дни след появата на първите симптоми в устната кухина се появяват петна на Коплик – малки бели точки с червен кант, разположени по вътрешната страна на бузите. 

Обривът се появява на 3-5-ия ден от началото на заболяването. Започва зад ушите и по лицето, след което се разпространява по цялото тяло. Петната са червени, леко надигнати и се сливат едно с друго. 

Обривът избледнява след 5-7 дни, като може да остане леко кафеникаво оцветяване и лющене на кожата.

Начин на предаване

Морбили е едно от най-заразните вирусни заболявания. Предава се по въздушно-капков път – при кихане, кашляне или говорене. 

Вирусът може да остане активен във въздуха и върху повърхности до 2 часа, което увеличава риска от заразяване в затворени помещения. 

Заразеният човек може да предава вируса 4 дни преди появата на обрива и до 4 дни след това.

Начин на лечение

Тъй като морбили е вирусно заболяване, няма специфично антивирусно лечение. 

Лечението е симптоматично и цели облекчаване на неразположенията, като най-често се предписват температуропонижаващи лекарства, добра хидратация, капки за очи и почивка в тъмно помещение. 

Съвети за по-бързо възстановяване

Препоръчително е болният да остане в легло, докато температурата спадне и симптомите започнат да отшумяват. Поддържането на добра хигиена, проветряването на стаята и приемът на лека храна помагат за по-бързо възстановяване. 

Ако се появят усложнения (силна кашлица, затруднено дишане, гнойни секрети от очите), трябва да се потърси лекарска помощ.

Рубеола (германска дребна шарка)

Рубеолата е вирусно инфекциозно заболяване, причинено от Rubella virus. В повечето случаи протича леко, но при бременни жени може да доведе до сериозни вродени дефекти у плода. Заради този риск ваксинацията срещу рубеола е силно препоръчителна.

Инкубационен период

Инкубационният период на рубеола е между 12 и 23 дни (средно около 14-18 дни). 

През този период вирусът се размножава в организма, но симптомите все още не се проявяват.

Симптоми

Рубеолата обикновено започва с леки грипоподобни симптоми, като леко повишена температура (до 38°C), отпадналост и главоболие, лека хрема, кашлица и понякога болка в ставите.

След 1-2 дни се появява характерният обрив, който започва от лицето и се разпространява по тялото. Обривът е бледорозов, петнист и не сърби. Той трае около 3 дни, след което изчезва без лющене на кожата.

Друг отличителен симптом са подутите лимфни възли, особено зад ушите и по тила. Те могат да останат увеличени дори седмици след отшумяване на заболяването.

Начин на предаване

Рубеолата се разпространява по въздушно-капков път или чрез пряк контакт със секрети от носа и гърлото на заразен човек.

Най-опасна е вродената рубеола – ако бременна жена се зарази, вирусът може да премине през плацентата и да увреди плода, причинявайки синдром на вродена рубеола (CRS). Това може да доведе до глухота, катаракта, сърдечни малформации и умствено изоставане.

Заразеният човек може да предава вируса 7 дни преди появата на обрива и до 7 дни след това.

Начин на лечение

Рубеолата, като вирусно заболяване, няма специфично лечение. Симптомите се облекчават с медикаменти като парацетамол и ибупрофен. 

За болките в ставите е препоръчително затопляне и лек масаж, избягване на физическо натоварване и прием на повече течности. 

Съвети за по-бързо възстановяване

Болният от рубеола трябва да остане изолиран у дома, за да се възстанови по-бързо и за да не предаде вируса на други. 

В случай, че рубеолата е засегнала бременна жена, е задължително състоянието да се следи от лекар.

Розеола 

Розеолата е често срещано вирусно заболяване при кърмачета и малки деца, причинено от човешкия херпесен вирус тип 6 (HHV-6), а понякога и от HHV-7. 

Заболяването е сравнително безобидно, но високата температура може да притесни родителите. Характеризира се с внезапно повишаване на температурата, последвано от обрив, който се появява след спадане на температурата.

Инкубационен период

Инкубационният период на розеолата е между 5 и 15 дни (средно около 9 дни).

Симптоми

Началото на заболяването е внезапно, като първият симптом е висока температура (39-40°C), която продължава 3 до 5 дни. 

По време на този период обикновено липсват други видими симптоми, но детето може да бъде отпаднало, раздразнително и да откаже храна.

След като температурата спадне, се появява бледорозов, фин и петнист обрив, който не сърби и започва от тялото, като се разпространява към шията и крайниците. Обикновено изчезва след 1-3 дни без лющене или белези.

Други възможни симптоми включват болки в гърлото, подути лимфни възли и леко подуване на клепачите.

Начин на предаване

Розеолата отново се предава по въздушно-капков път, основно чрез слюнка, кашляне или близък контакт със заразен човек. Вирусът може да бъде предаден и чрез замърсени предмети, тъй като остава активен върху повърхности за известно време.

Заболяването е най-заразно в периода на висока температура, но заразеният може да разпространява вируса и преди появата на симптомите.

Начин на лечение

Розеолата също преминава самостоятелно без специфично лечение. Основната грижа е свързана с контролиране на температурата и облекчаване на симптомите. 

Препоръчват се противовъзпалителни медикаменти, увеличен прием на течности и почивка. Антибиотиците в случая не са ефективни, защото розеолата се причинява от вирус.

Съвети за по-бързо възстановяване

Родителите трябва да следят за признаци на фебрилни гърчове, които могат да се появят при рязко повишаване на температурата, особено при малки деца. При такива симптоми е важно да се потърси лекарска помощ незабавно.

След спадане на температурата и появата на обрива детето не е заразно и може да се върне към обичайните си занимания.

Вариола (едра шарка)

Вариолата, известна още като едра шарка, е тежко заразно вирусно заболяване, причинено от Variola virus от семейството Poxviridae. 

Характеризира се с висока температура, тежък обрив, образуване на гнойни мехури и висока смъртност. 

Благодарение на глобална ваксинационна кампания, вариолата е официално изкоренена през 1980 г. и днес не съществува в естествени условия.

Инкубационен период

Инкубационният период на вариолата е между 7 и 17 дни (средно около 10-14 дни). 

През това време заразеният няма симптоми, но вирусът се размножава в организма.

Симптоми

Вариолата започва внезапно и тежко с грипоподобни симптоми, като висока температура (40°C), силно главоболие, интензивни мускулни болки, тежка умора, изпотяване, гадене и повръщане.

След 2-4 дни се появява характерният обрив, който преминава през няколко етапа:

• Червени петна по лицето, ръцете и краката (по-малко по торса).
• Мехури, пълни с течност, които с времето се превръщат в гнойни пъпки.
• Образуване на дълбоки струпеи, които след отпадане оставят белези.

Обривът при вариола се различава от този при варицела, защото мехурите са по-големи, по-дълбоки и по-концентрирани по крайниците и лицето.

Начин на предаване

Вариолата е изключително заразна и се разпространява по въздушно-капков път – чрез кихане, кашляне, говорене, при директен контакт с кожни лезии и чрез замърсени предмети (спално бельо, дрехи, прибори)

Заразените хора могат да разпространяват вируса от началото на треската до падането на последните струпеи (около 3 седмици).

Начин на лечение

Тъй като заболяването е изкоренено, днес не съществуват много активни случаи. 

Лечението, което се е прилагало в в миналото е било поддържащо и включвало облекчаване на болката и температурата, изолация и предотвратяване на вторични бактериални инфекции. 

Съвети и превенция

Единственият ефективен начин за защита срещу вариола беше ваксинацията. 

Благодарение на масовите ваксинационни кампании на Световната здравна организация (СЗО) заболяването е напълно елиминирано през 1980 г. Днес рутинната ваксинация срещу вариола не се прилага, тъй като вирусът не съществува в природата.

Заключение

Шарката може да е както безобидно, така и сериозно състояние. Независимо дали става въпрос за възрастен или дете, консултацията с лекар остава задължителна част от диагностиката на всяко от тези заболявания и е определящ фактор за насоката на лечение. 

Често задавани въпроси