Хепатит Б: разпространение, симптоми и лечение

Хепатит B е опасно инфекциозно заболяване, което се причинява от вируса HBV (Hepatitis B Virus). 

Според последните данни на Световната здравна организация над 250 милиона души по света са заразени с HBV. Често заболяването е трудно разпознаваемо, а при част от хората може да прогресира и да доведе до сериозни усложнения. 

Какво представлява вирусът на хепатит Б и как се разпространява, диагностицира и лекува разказваме в днешния материал.

Какво е хепатит Б?

Хепатит B се счита за едно от най-сериозните инфекциозни заболявания при хората. Причинителят на това състояние е вирусът HBV, който може да допринесе за развитието на остра или хронична инфекция. Този вирус навлиза в тялото и след това започва да се размножава в чернодробните клетки.

Статистиката за хепатит B не е оптимистична - приблизително 8-20% от хората, които са с този здравословен проблем, развиват цироза след 5 години. От своя страна, тя може да да доведе до хепатоцелуларен карцином.

Как се разпространява хепатит Б?

HBV е приблизително 100 пъти по-заразен от човешкия имунодефицитен вирус, който причинява СПИН. 

Заразяването най-често става:

• При раждане, когато майка с хроничен хепатит предава вируса на новороденото;
• При близък контакт с пациенти с остър или хроничен хепатит B;
• При провеждане на инвазивни диагностични процедури;
• При осъществяване на полови контакти с много и различни сексуални партньори;
• При употреба на интравенозни наркотици.

Здравните работници и затворниците са едни от най-рисковите групи.

Рискови фактори за инфекция с хепатит Б

Полът е един от факторите, който влияе върху риска от хронична инфекция с хепатит Б. Мъжете са по-уязвими и по-често развиват усложнения спрямо жените.

Значение има и възрастта. При перинатална или ранна детска инфекция съществува риск тя да се превърне в хронична поради незрялата имунна система на детето.

По-възрастните хора също са застрашени, тъй като имунитетът им е отслабен и по-трудно успява да елиминира вируса в острата фаза.

Основни симптоми на хепатит Б

Хепатит B може да се развие коварно, а симптомите му да се проявят по неспецифичен начин. Оказва се, че при някои хора заболяването е асимптоматично или причинява само леки симптоми, което го прави трудно за ранна диагностика.

В ранните стадии на заболяването симптомите могат да наподобяват обикновена вирусна инфекция:

• Хронична умора;
• Загуба на апетит;
• Слабост;
• Мускулни и ставни болки;
• Гадене;
• Чувство на тежест в корема;
• Ниска температура. 

Тези симптоми са неспецифични, така че много хора подценяват значението им и не ги свързват с потенциална HBV инфекция.

В по-късните стадии на болестта се появяват специфични симптоми:

• Жълтеница, видима по кожата и бялото на очите;
• Тъмна урина и бледи изпражнения;
• Коремна болка;
• Силно гадене и жлъчно повръщане;
• Загуба на тегло;
• Общо влошено състояние. 

Те са тревожен сигнал и изискват изследване. Диагностичните резултати за хепатит B, включително чернодробни функционални тестове, могат да потвърдят или изключат HBV инфекцията.

Как да разпознаете хроничния хепатит Б от острия?

В случаите на хроничен хепатит B, повечето пациенти не съобщават за специфични симптоми. Те могат да изпитват умора, да имат леко потиснато настроение, леко уголемяване на черния дроб или са с периодична жълтеница. Важно е да се отбележи, че при хроничната форма на хепатит B има вероятност за периодични обостряния.

В същото време при острия хепатит B симптомите са по-изразени и се развиват бързо, като най-характерният е пожълтяването на кожата и очите.

При остра форма на този вид хепатит след лечение се формира траен имунитет. При хроничния ход на заболяването обаче вирусът обикновено остава в организма за постоянно.

Процесът на диагностика на хепатит Б

Поради факта, че голяма част от пациентите не съобщават за симптоми, основа за диагностициране на хепатит B са лабораторните изследвания и медицинската анамнеза. 

Препоръчителните тестове за откриване на HBV инфекция включват:

• Биохимични тестове - те са известни още като чернодробни функционални тестове и включват аспартат трансаминаза, аланин трансминаза, алкална фосфатаза, билирубин, гама-глутамилтранспептидаза.
• Серологични тестове - за наличие на HBV антигени и специфични антитела.
• Спомагателни тестове - коагулационни тестове, скорост на утаяване на еритроцитите, пълна кръвна картина, ниво на албумин и общ протеин.
• Определяне на вирусна ДНК в серум - както качествено, така и количествено.

След като инфекцията бъде потвърдена, е необходимо да се оцени състоянието на черния дроб. Ултразвукът е от решаващо значение, тъй като позволява откриване на уголемяването на този орган и структурни промени в него. Еластографията се използва все по-често, позволявайки неинвазивна оценка на степента на фиброза. В избрани случаи се извършва биопсия, за да се определи точно степента на увреждане.

Лечение на хепатит Б

Поради уникалната способност на вируса да „вмъква“ своята ДНК в ДНК на заразен индивид, пълното отстраняване на генетичния материал на вируса от тялото все още е невъзможно. Лечението има за цел да сведе до минимум вирусната репликация.

Ефективното инхибиране на репликацията на HBV обикновено води до следните ефекти:

• Обръщане на процеса на чернодробна фиброза;
• Нормализиране на биохимичните маркери за чернодробно увреждане;
• Намален риск от развитие на хепатоцелуларен карцином;
• Удължена преживяемост;
• Подобрено качество на живот на пациента.

Медицината предлага ефективни антивирусни лекарства, които контролират инфекцията. 

Следва да подчертаем, че HBV е ДНК вирус, характеризиращ се със забележителна резистентност към антивирусни лекарства. Следователно лечението на хепатит B се основава предимно на промени в начина на живот. Такива са спиране на консумацията на алкохол, спазване на балансирана диета, поддържане на подходяща хидратация и почивка. 

Пациентите, диагностицирани с остър хепатит B, се лекуват с нуклеотидни или нуклеозидни аналози, включително адефовир, ентекавир, ламивудин и телбивудин. При диагностициране на хепатит B в хронична форма болните могат да бъдат третирани и с интерферон - интерферон алфа-2a и алфа-2b, пегилиран интерферон алфа-2a и естествен интерферон алфа.

Ролята на ваксинацията в превенцията на хепатит Б

Превантивната ваксинация е най-ефективният метод за предотвратяване на HBV инфекция. Ваксините срещу хепатит B понастоящем се предлагат като единични ваксини (ваксина срещу хепатит B) или комбинирани ваксини (високо комбинирана 6 в 1 ваксина). 

Тази ваксинация е задължителна в България за всички новородени и кърмачета, защото вирусът се предава от майка на дете. Първата доза се прилага на първия ден от живота на детето. Също така тя се препоръчва и за хора, които все още не са ваксинирани.

Ваксинационната схема включва прилагане на 3 дози от ваксината на интервали от 0, 1 и 6 месеца. В изключителни случаи (например подготовка за планирана хирургична процедура) може да се използва ускорена схема, която е следната: дози на 0, 7 и 21 ден и бустерна доза след 12 месеца или дози на 0, 1 и 2 месец и бустерна доза след 12 месеца.

Ваксинацията срещу хепатит B предпазва не само от HBV инфекция. Тя гарантира по-нисък риск от развитието на цироза и рак на черния дроб, както и на хепатит D.

Как да се предпазите от хепатит Б в ежедневието?

Превенцията на хепатит B е напълно възможна и изисква последователно спазване на няколко основни принципа в ежедневието. 

На първо място стои стриктната хигиена в здравните заведения, фризьорските и козметичните салони, както и в студията за татуировки, където използването на добре стерилизирани инструменти е от решаващо значение. 

Важно е и правилното боравене с предмети, замърсени с кръв, за да се предотврати нежелан контакт с потенциално инфекциозни материали. 

Редовното тестване на доброволни кръводарители и донори на трансплантати за наличие на HBV гарантира безопасност при кръвопреливане и трансплантации.

Предпазването при сексуални контакти чрез използване на презерватив също значително намалява риска от предаване на вируса. 

В ситуации с висок риск при излагане на HBV, може да се приложи и анти-HBs имуноглобулин (HBIG), който осигурява бърза пасивна защита и намалява вероятността от развитие на инфекция.

Какви са възможните усложнения при хепатит Б и как да ги предотвратите?

Усложнение от острата форма на хепатит Б е фулминантният остър хепатит. Той може значително да увреди не само всички чернодробни функции, но и да доведе до бъбречна недостатъчност.

Усложнения от хроничния хепатит B са:

• Цироза - обширно увреждане на черния дроб, което нарушава чернодробната функция.
• Рак на черния дроб - повишен риск, свързан с дългосрочна HBV инфекция.
• Чернодробна недостатъчност - критично състояние, което изисква чернодробна трансплантация.
• Вирусна реактивация - при хора с потисната имунна система може да възникне рецидив на HBV, което води до по-нататъшно увреждане на черния дроб.

Факторите, които ускоряват цирозните промени в черния дроб, включват пол, възраст над 40 години, затлъстяване със или без метаболитен синдром и злоупотреба с алкохол. Самият алкохолизъм води до цироза, а при наличие на вирусен хепатит B или C рискът от поява на цироза на черния дроб се увеличава значително.

Кога и защо да се консултирате със специалист?

Ако подозирате, че развивате хепатит B, тоест имате някои от симптомите на острата или хроничната форма, трябва незабавно да се консултирате със специалист. 

Общопрактикуващият лекар може да открие увреждане на черния дроб, да назначи кръвни тестове и да ви насочи към болнично лечение.

При асимптоматичната форма на заболяване, хепатит Б се открива случайно при профилактични прегледи. Човек може да е заразен с вируса на хепатит и да не знае за това. 

Хепатит В е заболяване, което задължително изисква лекарска намеса и редовни грижи и в този смисъл не бива никога да бъде подценявано.

Често задавани въпроси